Кабинетът тегли нов заем от 16 млрд. лева

Според БСП това е "грандиозен скандал"

България ще вземе нов държавен дълг от 16 млрд. лева (8 млрд. евро) за период от три години. Опозицията научи с изненада за готвения проект, ден преди обсъждането в бюджетната комисия и го обяви за скандален. От ГЕРБ обясниха, че дългът не ражда дефицит.

Новината обяви Румен Гечев от левицата, който заяви, че правителството е сключило предварителен договор още на 6 февруари зад гърба на парламента. Новият дълг щял да вдигне дълга двойно - до 60% от брутния вътрешен продукт.

Снимка: БГНЕС

"Договорът е 170 страници, сериозно ли е да се вземе отношение по специализирани текстове по финансово право за текстове за милиарди? Скандалът е грандиозен", коментира Гечев.

Той уточни, че става въпрос за договор за дилърство между държавата и няколко финансови институции, между които HSBC. Банката е в основата на голям международен скандал за укриване на данъци.

Банкери от HSBC провели стотици нелегални срещи с клиенти в 25 страни

Провеждали се в луксозни хотели в Париж и Тел Авив

След като припомни, че кабинетът вече калкулира нов кредит от 8,1 млрд. евро, Гечев заяви: „Скандалът е многопосочен. Първо е неуважение към Народното събрание и бюджетната комисия да се правят извънредни заседания за колосални суми, които ще поема българският народ".

Според неговите сметки, става дума за около 10 000 на всяко живородено дете през следващите десетилетия. "Абсолютно неприемливо е по такъв начин да се подхвърля на Народното събрание такъв дълг”, добави Гечев.

Държавата ще издаде еврооблигации с максимален срок до 30 г. и с максимална лихва до 10%, за финансиране на страната в периода 2015-2017 г.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ отговори, че думите на Гечев не са истина и начинът, по който се иска ратификация на договора, е както досега.

Снимка: Ладислав Цветков

„16 млрд. лева са за тригодишен период - от тях 14 млрд. са за стари дългове, натрупани досега. Само 4 млрд. лева от тях са за финансиране дефицитите така, както са предвидени за 2015, 2016 и 2017 година. Дългът не ражда дефицит. Той е начин да се финансира дефицит”, коментира тя.

Стоянова каза още, че какъвто дефицит предвижда правителството за 2016 година и 2017 година в тригодишната програма, толкова е и размерът на заема. „Това е нов инструмент за финансиране с външен дълг за три години”, обясни тя.

България е избрала четири банки, които да пласират държавните ценни книжа в следващите три години. Проектът на Закон за ратифициране на договора за дилърство, публикуван на сайта на Народното събрание, посочва като организатори на предстоящите търгове: Citigroup Global Markets Ltd., HSBC Plc., Societe Generale и Unicredit Bank AG.

Ратификацията на документа трябваше да бъде разгледана на заседание на бюджетната комисия днес, но то бе отложено.

Какво плаща държавата

Държавата ще трябва да покрие над 18 млрд. лв. стари дългове и дефицит до края на 2017 г.

Финансовото министерство определи като опасни за стабилността спекулациите за нов държавен дълг и изпрати справка, в която разяснява как се формира сумата за рефинансиране на стари заеми и покриване на бюджетния дефицит в следващите три години.

Според прогнозата до 2017 г.,  правителството ще трябва да покрие дупка от 6.5 милиарда лева в държавната хазна. А за плащанията по стари заеми ще са необходими общо около 12 милиарда лева.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова пък подчерта, че споразумението с чуждите банки, чиято ратификация предизвика скандала, не означавало автоматично теглене на заем, а само разрешение за проучване на пазарите. Така на практика се слагало таван за дълга в следващите три години до 16 милиарда лева, като половината от тях са парите, заложени е бюджета за тази година – 8 милиарда лева за плащания по стари дългове и 2 милиарда за покриване на бюджения дефицит.

Стоянова беше категорична, че останалите 8 милиарда лева - съответно за 2016 г. и 2017 г., ще минат през парламента заедно с гледането на бюджета за съответните години.