Българинът не е станал по-богат, а по-предпазлив

Пести в депозити, но чрез свиване на потреблението, обясняват банкери

Колко пари за черни дни спестява българинът и как ще ги стигнем западноевропейците, ако се сравняваме по парично богатство в банковите сметки? Според статистиката българите заделят много повече пари отколкото много други домакинства в Източна Европа.

У нас на годишна база има 12 на сто ръст на спестяванията, а в Румъния - малко над процент. Дори чехите и поляците, които са с много по-високи доходи от нас, излиза, че заделят по-малко пари на влог.

Според последните данни българите повече спестяваме и по-малко задлъжняваме с кредити. В региона около България съседите ни задлъжняват към банките с доста по-голям темп. Това обаче не е повод за никаква радост, подчертават банкери. Определено не ставаме по-богати, а само по-предпазливи. Затова увеличаващите се спестявания на населението в банките не се обяснява с ръст на доходите или на икономиката.

„Това, което е тъжно и жалко, е, че ръстът на депозитите идва от свиване на потреблението. Една огромна част от населението свива потребление дори от стоки от първа необходимост и заделя пари за черни дни. Ето оттам идва ръстът на депозитите”, обяснява Екатерина Панайотова.

Заради икономическата несигурност и стагнирания пазар с недвижими имоти, домакинствата се въздържат да теглят нови потребителски и жилищни заеми. „Хората са много по-предпазливи, а и от 2008-а насам не всеки може да отговори на по-високите изисквания на българските банки”, казва Димитър Александров.

Прави впечатление, че дори собственици и съдружници на малки фирми предпочитат да влагат капитала и печалбата си в банка на депозит. Възрастните спестяват повече, отколкото младите българи.

Ние масово държим спестяванията си само и единствено на депозит в банка. А в Западна Европа и държави с много силно развити борсови пазари като Великобритания, Франция, Италия, Испания, домакинствата търсят по-голяма печалба от банковата лихва - като инвестират парите за черни дни в пенсионни и взаимни фондове или в акции. Ето защо и като сравнение излиза, че българите са много по-големи спестовници от останалите. А всъщност това не е така.

Към този момент населението държи в банки на депозит рекордните над 33 милиарда лева. Известно е, че днес в 75 на сто от банковите сметки на българите сумите са до 1000 лева - минимални спестявания. Но прави впечатление, че спрямо 2008 г. делът на сметките с авоар до хиляда лева намалява, което е индикатор, че ставаме малко по малко все по-заможни.