Иглолистните гори в България загиват
Природно бедствие или грешна държавна политика?
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 3
    2
Гори - корояд

Иглолистните гори в България загиват. Нападнати от корояд, изсъхват все повече гори в планините около София, Перник, Кюстендил и в други части на страната. Природно бедствие ли е загиването на боровете или грешна държавна политика? Стоян Георгиев търси отговора. 

Иглолистните гори загиват с невиждани темпове, а броят на заразените от корояд дървета нараства с всеки изминал месец.

„Това е процес, който върви в цял свят. В цяла Европа, Русия, Америка. Освен че имаме налични иглолистни култури с висока гъстота на нетипична височина, имаме такива климатични фактори като засушаването, високи температури. Това пък вече намалява устойчивостта на дърветата”, обясни инж. Дамян Дамянов, директор на Югозападно държавно предприятие.

Инж. Дамян Дамянов

Между 12 и 15 милиона декара е площта на иглолистните гори в България. В планините около София процесът може да промени начина, по който изглеждат планините и цялата природа. От 53 хиляди кубически метра заразена дървесина през 2012 г., само през първите 6 месеца на 2017 загиналите дървета вече се равняват на 400 000 кубически метра дървесина.

Гори - корояд

„Близо една четвърт от българската гора може да загине. Проблемът с короядите и масовите поражения, които правят, произхожда от това, че от едно семейство корояди създават поколение от 60 малки ларви, като тази бялата ларва, като порастват за 1-2 месеца до млади корояди и от тези 60 корояда могат да възникнат нови 60 по 60 – 3600 корояда.

Гори - корояд

При първото поколение е заразено едно дърво, при следващо 10, а по-следващо 100, а на третото поколение вече имаме 10 хиляди дървета. Тоест към края на годината от едно дърво може да са заразени нови 10 хиляди дървета”, обясни Александър Дунчев.

Гори - корояд

Гибелта на иглолистните гори около София, Самоков Перник и Кюстендил е част от процес, започнал преди 200 години. Вместо борове, планините и дори полята били естествени букови и дъбови гори.

Българите отглеждали милиони тревопасни животни и изсекли дъбовете и буковете, за да създадат пасища, но без дървета започнала ерозията.

„От фото снимките, които аз лично като студент съм гледал, на много места това са изцяло оголени площи с ровини от ерозията”, каза Дамян Дамянов.

иглолистни гори - залесяване

През 50-те години на XX век започва масово залесяване.

Ето как изглежда Лозенската планина през 1950-та година: 

Иглолистна гора - корояд

А това е същото място 60 години по-късно:

Иглолистна гора - корояд

Стотици хиляди хора с ръце и лопати залесили милиони декари борове. Голяма част на нетипичната за тях надморска височина под 1000 метра.

„Целта на тези масови залесявания през миналия век е било да се спре процеса на ерозия, да се стабилизира почвения слой, като тези култури са били предвидени като интензивни култури, които след 40 години да бъдат отсечени и да тръгне естествената гора. За съжаление  този период 1980 – 2005-2006 е изтърван”, обясни Дамян Дамянов.

Гори - корояд

„В случая, за да тръгне широколистната гора е необходимо да има достатъчно светлина. За да има достатъчно светлина, е необходимо да се разреди гората. Както се е случило в тази част и се вижда, че са тръгнали малки дъбчета, чиито жълъдчета са докарани от птиците. Реално дъбовата и буковата гора се разселва от животните – от птиците”, допълни Дунчев.

Да са отгледани горите на езика на лесовъдите означава да се създаде условия под изкуствено залесената иглолистна гора да тръгне естествена широколистна гора, която да замени иглолистната.  Така е трябвало да се случи и в гората в Плана планина.

Гори - корояд

„Това е една 40-годишна култура, създадена от местните хора, изключителен труд. Като са били залесени приблизително 500 фиданки на 1 декар.  И сега, след 40 години, гората е изключително гъста. Структурата на гората е изключително нестабилна, дърветата се конкурират едно с друго и са изключително благоприятни за нападения от корояди, тъй като короядите нападат слабите дървета. След като стабилизират и обогатят почвата изкуствените гори трябва да се разредят около 30 години след залесяването”, каза Александър Дунчев.

корояд

Парадоксално е, че на фона на огромния икономически интерес към дърводобива, така жизненонеобходимата сеч не се случва.

Проблемът е, че в младите гори не могат да си направят печалбите, дърводобива, които се правят в старите гори, затова такива млади култури остават неотгледани, а старите биват използвани по-интензивно. За да спасим иглолистните култури, които са били залесени с много важна цел, да се спре ерозията да се укрепят водосборите на язовирите, ние трябва да отгледаме тези гори”, каза Александър Дунчев.

Гори - корояд

„Ние работим вече в посока усилване на мощностите за широколистни фиданки с цел там, където няма естествено възпроизводство, както е тук, тоест не е тръгнала естествено да се възпроизвежда гората, да правим изкуствено залесяване”, обясни Дамянов.

Изчезването на иглолистните гори в ниските планини около София е въпрос на време. От държавата зависи дали на тяхно място ще се върнат естествените букови и дъбови гори.

Министерството на земеделието вече започва изкуствено залесяване с широколистни дървета тези иглолистни гори, които вече са засегнати или се очаква да загинат през следващите години. 

  • 3
    2
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре