Министерството на образованието и науката не прави достатъчно за осигуряване на условия за качествено и ефективно училищно професионално образование за потребностите на пазара на труда. Това сочат данните от одита на Сметната палата за периода 2012 – 2014 година.
Анализът показва, че съществуващата мрежа от професионални гимназии и училища с професионални паралелки не е съобразена със социално-икономическите характеристики на съответния регион.
Годишният държавен план-прием в държавните и общинските училища се извършва без да има конкретни данни за потребностите на пазара на труда. Липсва единна система за планиране на държавния план-прием.
В професионалното образование има тенденция за намаляване на броя на дипломираните.
Професионалното образование се извършва в 367 държавни и 157 общински професионални гимназии и училища. Държавните училища с професионални паралелки намаляват, а бавно се увеличават общинските.
Общият брой на отпадналите ученици от системата на професионалното образование е 18 364. Данните показват постоянна тенденция на увеличаване на отпадащите ученици от него, което е тревожен факт.
Причините са различни - липса на интерес към този тип образование, очаквания за нископлатен и непрестижен труд, регионално и демографско развитие, социални, микро и макроикономически фактори, глобализация и адекватна реакция на отговорните институции.
Списъкът на професиите за професионално образование и обучение включва 47 професионални направления с 239 професии и 570 специалности.
В края на 2014 г. са приети 189 държавни образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии, с което е предоставена възможност за разработване на учебната документация.
Липсват държавни образователни изисквания за придобиване на професионална квалификация по останалите професии и специалности, липсва актуализация, и това не осигурява равни условия за изготвянето на учебната документация в професионалното образование.
Няма действаща система за проследяване на реализацията на учениците, завършили професионално образование, което не създава условия за ефективното му управление.
Само за учебната 2013/2014 г. от одитирания период има данни за реализацията на пазара на труда на учениците, завършили XII клас в училища с професионални паралелки - 29,35 на сто. Във висши училища са продължили обучението си средно 42,75 на сто от учениците в училища с професионални паралелки.
Най-голям дял на реализираните на пазара на труда завършили ученици е отчетен в областите Бургас, Варна, Добрич, София град, София област, както и в областите Враца, Габрово, Смолян и Стара Загора, Пловдив и Кюстендил(общо в 28 професионални гимназии).
От училищата с по-голям дял на реализираните на пазара на труда преобладават учениците, завършили професионални гимназии по туризъм – 8 гимназии. С над 40 на сто реализирани ученици на пазара на труда са Професионална гимназия по морско корабоплаване и риболов - Бургас, Професионална гимназия по химични технологии - Бургас, Професионална техническа гимназия - Бургас, Професионална гимназия по икономика - Бургас, Професионална гимназия по селско стопанство и туризъм - Варна, Професионална гимназия по текстил и моден дизайн – Варна, Професионална гимназия по текстил и облекло - Мездра и др.
Най-малък е относителният дял (под 40 на сто) на учениците, завършили XII клас и реализирани на пазара на труда в областите Благоевград, Велико Търново, Видин, Кърджали, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол.
Други констатации и изводи от одита са, че липсва развита система за оценяване на качеството на професионалното образование, което не осигурява условия за обвързване на финансирането с неговото качество. Не са осигурени достатъчно средства и добро сътрудничество с организациите на работодателите за модернизиране и осъвременяване на материално-техническата база на училищата.
Проведени са незначителен брой обучения на учителите, което не създава предпоставки за повишаване качеството на образованието.
Големият брой учители от по-висока възрастова група и намаляването на броя на младите учители поражда риск за осигуреността с подготвени педагогически кадри през следващите години.
В Министерството на образованието и науката няма разработени вътрешни правила за условията и реда за разработване на учебните планове и учебните програми.
Съдържанието на темите по учебните предмети за курса на обучение се формира от автори без предварително поставени критерии за избор.
Няма утвърдени вътрешни правила за условията и реда за разработване на националните изпитни програми и единните критерии за провеждане на държавните изпити за придобиване на професионална квалификация.
Програмите са разработвани предимно от авторски екипи от професионалните училища и гимназии при неефективно сътрудничество с работодателите, което не допринася в достатъчна степен учениците от професионалните училища да познават реалните условия на труд.
От утвърдените от министъра на образованието и науката национални изпитни програми, само 62 на сто са разработени по държавните образователни изисквания, останалите се базират на утвърдените учебни програми.
Не е осигурена равнопоставеност на учениците от професионалните училища при оценяването на постигнатите знания, умения и компетентности в професионалното образование.
В резултат от извършения одит са дадени 22 препоръки на министъра на образованието и науката, които трябва да бъдат изпълнени в срок до шест месеца.
Одитният доклад е изпратен на Комисията по образованието и науката към Народното събрание, както и на Подкомисията по отчетност в публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси, за сведение.
