Четири кораба с български моряци на борда бяха в плен на сомалийски пирати през 2009-2010 г.. Как се оцелява 4 месеца под дулото на оръжия - Георги Георгиев, който беше прострелян на похитения „Панега", разказва.

През май 2010 г. 15 български моряци правят последния рейс на петролния танкер „Панега” - возят го за скрап в Пакистан. Край бреговете на Сомалия старият и бавен кораб изостава от конвоя.

„Дойдоха 2 лодки с извънбордови двигатели, направо застанаха на борда, те си имат стълби, оръжия, всичко си имат... Почнаха да стрелят още от морето, качиха се на кораба и всички ни качиха на мостика”.

Въоръжените до зъби пирати завземат кораба за минути.

„По едно време чувам изстрели отдолу, идва пиратът, качва се нагоре, оттам стреля и ме улучи в крака, ако ме беше улучил в гърдите или другаде, няма, отпиши ме...”.

Антибиотикът на борда свършва след седмица.

Куршумът е влязъл и е излязъл от крака му. Слагал си е само превръзка с реванол, тъй като е нямало друго. Когато се е прибрал, докторът му е казал, че е имал голям късмет, защото ако е минал 1 см по-надолу е щял да уцели артерията.

У нас информацията, че има ранен моряк, беше скрита. Разбра се случайно при завръщането от сомалийски плен на друг кораб – „Ейшън Глори”.

„Нападат като вълци, нападат за пари, това са деца, които все още не са се бръснали за първи път, на 14-15 години, много добре въоръжени... Когато говорих с капитана на "Панега", единият от въпросите му беше дали имаме доктор. Тогава разбрах, че имат прострелян човек - някаква тайна ли казвам, не знам”, каза Велико Великов, капитан на „Ейшън глори”.

Самоличността на ранения не разкриха нито от Външно министерство, нито корабособственикът - Български морски флот, защото пиратите следели българските медии.

„Докато ние не знаем какво е истинското състояние, не можем да създаваме такава паника, защото правим лоша услуга, както на роднините, така и на самите хора, които се държат в това време в плен”, обясни бившият говорител на МВнР Весела Лечева.

За инцидента разказват колегите на Георги при завръщането си.

15 сомалийци охраняват моряците през деня, други 15 нощем. Българите спят на пода на мостика. Хранят ги два пъти на ден.

„Като ни плениха, започнаха да си перат дрехите с минерална вода, а ние пием солена вода, солена и мирише на нафта, защото с маркуча - шланг - маркучът, с който ни дават вода, с него преди това ни даваха нафта, защото ние и нафтата свършихме, и всичко - 4 месеца е това”, разказа Георги Георгиев.

Стресиращо е и ходенето до тоалетна. След 123 дни в плен, свободата идва на 9 септември.

„Капитанът получи парите със самолет. Не вярвах, че има 9 септември, обаче повярвах, и не вярвах, че от небето валят пари, ама видях. Защото те ни изкараха всички на палубата, броят ни колко човека сме, да няма загинали и с парашут пуснаха едно като торпедо, вътре парите”, спомня си Георги.

Държавата и корабособственикът никога не потвърждават за плащан откуп.

„Винаги при тези преговори са важни хората, корабът почти няма значение”, каза кап. Христо Донев, бивш изпълнителен директор на Български морски флот.

Правителството прибира 15-те моряци с военния самолет "Спартан". Освен физическата болка, 7 години по-късно, Георги все още се възстановява и емоционално.

„Психически - много трудно - още ми текат сълзите”, споделя човекът.

Георги не получава обезщетение за огнестрелната рана. Корабособственикът – БМФ, плаща по 1500 лева на всички моряци за семейна почивка. Година по-късно компанията го съкращава. Оттогава Георгиев работи като пазач.