Две трети от личните данни, с които е злоупотребено преди президентските избори, са използвани в списъците на Митьо Пищова и Радо Шишарката. Това показа справка на Комисията за защита на личните данни.
До момента в Комисията за защита на личните данни са постъпили над 50 жалби и сигнали за откраднати лични данни. Жалбите обаче се увеличават постоянно.
Глобата за кражба на такава информация е до 100 000 лева за всеки отделен случай. Затова никой, с чието име е злоупотребено, не трябва да се отказва да подаде жалба. Така направиха и нашите колеги Канна Рачева и Мария Цънцарова, които също откриха имената си в подобни списъци, без да са ги вписвали.
Що се отнася до другия феномен - отпадането на две кандидатски двойки от надпреварата след като номерата на бюлетините вече бяха изтеглени, днес от ЦИК съобщиха, че в бюлетината няма да има номер 1 и номер 9, които се паднаха на отстранените Светльо Витков и Владимир Кузов. Бюлетината ще започва с номер 2.
Бумът на злоупотребите с лични данни беше през 2014 г. - 1500. Макар и в по-малък мащаб, практиката продължава и сега.
„Има два варианта - или подаваш сигнал до Комисията за защита на личните данни, или другият вариант е да се подаде сигнал до полицията и прокуратурата и вече да се търси отговорност за извършено документно престъпление”, обясни Венцислав Караджов.
Личните данни на конституционния съдия Кети Маркова и майка й също са използвани без тяхното знание. Съдия Маркова е подала сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров. Където и да подадат жалби хората, накрая случаите се предават до районната прокуратура.
„Истината е, че в България не се разбира необходимостта от сериозна защита на личните данни. Трябва да се има предвид, че и комисията няма безкраен капацитет”, заяви адвокат Александър Кашъмов.
Как се доказва злоупотребата с подписите?
Процедурата за доказване на подобна злоупотреба изисква да се провери дали положените подписи са достоверни. От ЦИК вземат преписките, а Националният институт по криминалистика и криминология проверява достоверността. По закон, този който събира подписката, носи административно-наказателна отговорност за фалшифициране на подписи за съставяне на неистински документ и за неговото използване.
И друга важна информация от ЦИК - на 11 октомври изтича срокът, в който българите в чужбина могат да подават заявление за гласуване. Най-много до момента са във Великобритания - почти 4000. След това са в Германия, Турция и Испания.
