Доц. д-р Иво Петров: Когато сме под много голямо напрежение, тогава сме добре
Медицината е една уникална комбинация от наука, занаят и изкуство и, когато се докоснеш до този странен хибрид, се запалваш завинаги, каза докторът
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 2
    0
Доц. Иво Петров:

Денят му започва с един човешки живот между дланите му. 48-годишен пациент пристига по спешност при доц. д-р Иво Петров и екипа му с близо 30 см разкъсване на най-големия кръвоносен съд в човешкото тяло – аортата. След двучасова операция, направена за първи път в България, той е спасен.

„В гимназията, когато вече бях съзнателен човек, имах мечта да се занимавам с философия, с психоанализа, но така се стекоха нещата, че трябваше да се работи нещо и аз започнах да работя като момче за всичко във фармацевтичния склад на Трета градска тогава – Националния център по сърдечно-съдови заболявания”.

След 25 години труд днес доц. д-р Иво Петров се нарежда сред най-добрите кардиолози в България.

Доц. Иво Петров:

„Винаги си мислим дали не направихме прекалено много, което уврежда пациента или не направихме ли прекалено малко. Винаги балансът е много труден”.

Доц. д-р Иво Петров: Доктор Станков е един от талантите, бих казал. Той е с доста добро развитие и с много голям ентусиазъм. Спомням си, че дойде в началото без да има място в моя екип, дойде с огромното желание да бъде част от екипа и беше изключително настоятелен, което на мен ми направи голямо впечатление.

Доц. Иво Петров:

– Какво означава настоятелен?
– Д-р Станков:
Опитвах се да работя, да помагам, въпреки че не съм, въпреки че не съм назначен, а бях доброволен сътрудник. Изпълнявах всичко, каквото ми кажат, исках да се докажа.

– А защо точно в екипа на доц. Петров?

Д-р Станков: Защото преди това прочетох биографията на доц. Петров и знаех, че това е моето място.

Доц. Иво Петров:

Доц. д-р Иво Петров: Това беше преди 10 години. Между другото този път, за който д-р Станков разказва сме го минали всички ние. Тоест, ние, бидейки студенти, най-често по това време сме и санитари, за да се препитаваме по някакъв начин. След това за известно време сме сестри и след това ставаме най-често доброволни сътрудници в болниците, където имаме голямо желание да бъдем.

Аз съм минал по същия път и съм бил шест месеца преди да бъда назначен съм бил 6 месеца доброволен сътрудник, като преди това бях работил като санитар, като сестра и като момче за всичко в снабдяването на Трета градска тогава. Аз, между другото, казвам на колегите си, че този път е трънлив, обаче е полезен.

– Обаче, може би има момент, в който осъзнавате, че всъщност доброволец като д–р Станков става и може да е част от екипа. Какъв е този момент, този пречупващ момент?

Доц. д-р Иво Петров: Не малка част от доброволците си тръгват. Те, когато не стават, значи не стават. Цинично, нали се знае, че не от всяко дърво става свирка. То е въпрос на мислене, не само на знание. То е въпрос на настройка, на реакция. Има такива, които са големи мераклии в началото. Когато влязат в бързата въртележка, която ние въртим, една част отпадат. Центробежната сила ги изхвърля.

Доц. Иво Петров:

– А като лекар, как разбирате, че е добър, че става, че има знания?

Доц. д-р Иво Петров: Всъщност, първо разбират пациентите. Тоест, когато имаме този позитивен фийдбек, извинявам се за чуждицата, обратна връзка от пациентите, това значи, че той става. И ние, въпреки че сме инвазивни кардиолози, това е специалност на границата между хирургията и кардиологията, много често пациентите продължават да искат контакта и след интервенцията.

Когато това вече го имам като отзив за някой от колегите, които аз съм го оценил директно в работата, когато имам и обратната връзка от пациентите, тогава разбирам, че този човек наистина е ценен.

– Д-р Станков, чухме за началото на пътя на доц. Петров. Вие през какво преминахте?

– Д-р Станков: Роден съм в Македония. Когато дойдох в началото, мислех, че ще се върна в Македония, но след това вече бях решил какво искам да ставам и видях възможност в екипа на доц. Петров, че може да се развия по този начин там и защо ми е да се връщам в Македония, като тук вече имам колеги, приятели, езикът владея, тук ми е средата.

Доц. д-р Иво Петров: Хареса ми изказването за развитие. Аз казвам на моите млади колеги, че наша цел е те да станат по-добри, по-знаещи, по-можещи. Това всъщност е целта на един учител. Реално погледнато ние се мултиплицираме и всъщност се продължаваме чрез децата и учениците. Тоест цел на всеки един преподавател, на всеки един учител е учениците да станат по-добри.

Доц. Иво Петров:

– Няколко практически въпроса, които нашите зрители със сигурност си задават. В този живот повечето то хората на възрастта на Зоран, например, непрекъснато са нащрек, преследват, гонят кариера, живота, въртележката, върти ги. Как се отразява това напрежение в живота днес?

– Доц. д-р Иво Петров: Ние можем да кажем от личен опит, защото ние тази бърза въртележка я въртим още по-бързо. Аз бих казал, че зарежда. Много казват изстисква, изхабява. Аз бих казал, че зарежда. Това е тази тръпка и това вдъхновение, няма нищо подобно на медицината, както ние го изживяваме.

– Тоест, работата трябва да те вдъхновява, за да може и физически да си добре?

– Д-р Станков: Точно така, да, да не търсиш адреналина и всичко друго на друго място, а работата да ти доставя всичко, от което имаш нужда.

Доц. д-р Иво Петров: Медицината е една уникална комбинация от наука, занаят и изкуство и, когато се докоснеш до този странен хибрид, се запалваш завинаги.

– Има ли закономерност – Ако си щастлив, си здрав, ако не си доволен, не си здрав в контекста на това, за което си говорим?

– Доц. д-р Иво Петров: Като символика, да. Бих казал като символика. Ние знаем – пренапрежението, бърнаут синдром, сега е много модерен. Знаме, че пренапрежението изхабява всеки един от нас по някакъв начин, а и не случайно, когато ние сме под много голямо напрежение и сме изключително много ангажирани, сме добре.

Това е едно от условията да сме добре или поне да се чувстваме добре. И много често, когато прекъсне това напрежение, тогава се разболяваме. Един вид това напрежение отпуска имунната система и ние сме склонни при това отпускане да сме по-податливи.

– Няма неплатена сметка.

– Доц. д-р Иво Петров: Няма неплатена сметка. Тази свръхконцентрация, която изисква, между другото задачите, които си поставяме, наистина изискват свръхконцентрация, както физическа, така и психологическа. Може би именно това пренапрежение то понякога до такава степен оказва вредно въздействие, за което не можем да си дадем сметка по време на усилието и по време на предизвикателството, но след това то оказва своето въздействие.

– Вие не режете нищо, нали, извинявайте за този въпрос?

– Доц. д-р Иво Петров: По-скоро не. Всъщност, затова е толкова модерна нашата специалност.

– Само да уточним, вие не режете нищо, влиза се и се стига до сърцето пункционно, през кръвоносните съдове, дали от врата или от крака.

– Доц. д-р Иво Петров: Това, с което се занимаваме, се казва ендоваскуларна терапия. Ендо на гръцки значи „вътре”, васкуларно значи „съдове”. Това е вътресъдова терапия, т.е. когато имаме патология на сънна артерия, да речем на сърцето или на аортата, ние влизаме от далечно място, т.е. или от артерия на ръката, или от артерия на бедрената, и по този начин всъщност, по хода на артериите.

Какво още казаха докторите, вижте във видеото:

  • 2
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре