Районирането за бъдещите първокласници няма да важи за всички ученици. Децата от малцинствата може да бъдат насочвани от общините към други училища извън кварталите им.

Какви са мненията по предложението?

Ние сме притеснени от гледна точка на това, че се създава постоянно напрежение и различни линии на противопоставяне между различните родители, независимо дали те са родители на деца от ромски произход, от български, деца със специални потребности и т.н. Изпаднахме в ситуация, в която за началното училище родителите се състезават въз основа на неясни критерии за няколко елитни училища в София и в по-големите градове, коментира Пламена Николова от Национална мрежа за децата.

„В закона остана едно положение, в което не се допуска сегрегация на паралелки. Но в закона така и не беше прието, че не трябва да се допуска сегрегацията на цели училища. Затова тези училища, за съжаление, продължават да съществуват. Уседналостта ще го бетонира, а няма да реши проблема”, смята тя.

Предложение: Първолаците от малцинствата да могат да учат и извън кварталите си

„Ромските общности са много различни, в някои части на България децата дори не говорят български, родителите не говорят в семейството. При тях е почти задължително, за да се осъществи интеграция, те да започнат да учат в българско училище и още от предучилищните групи да се изведат от тази среда”, каза още Пламена Николова.

„Тези хора, които живеят в кв. „Христо Ботев”, могат да избират бе само моето, но и останалите квартални училища или пък училищата от цяла София. Никой не задължава родителя да записва детето си там, където живее в ромския квартал. Те и в момента избират и се класират със съответните точки. Например миналата година при нас в подготвителните класове са се обучавали 46 деца, но 7 от тях са заминали и са се записали в други квартални училища”, отбеляза Латинка Ковачева, директор на 94-то СУ „Димитър Страшимиров” в кв. „Христо Ботев”. 

При нас паралелките са 100% ромски, защото децата, които се обучават в това училище, живеят в кв. „Христо Ботев”, допълни тя.

По думите на Ковачева в много ромски училища качеството на образованието е доста високо. Наблюдава се и обратната ситуация – ученици, завършили основно образование в общински училища, се връщат при нас и продължават образованието си до XII клас, поясни тя.

Според Теодора Дачева, заместник-изпълнителен директор на НСОРБ, в предложението не става въпрос за привилегии, а за политика, която вече се реализира над 10 г. Говорим за създаване на възможност, не за задължение на общината или за предоставяне на допълнителни права, подчерта тя.