Руският патриарх да държи този тон на държавния глава е напълно недопустимо и поражда въпроси каква е причината на това поведение.  Това каза в предаването „Лице в лице” психиатърът д-р Николай Михайлов и допълни:

„То е толкова, в някакъв смисъл меко брутално, това е парадокс да се говори така – меко и брутално,  на едно и също място, но срещу него имаше един сепнат президент и един физически немощен български духовен глава, който беше изолиран, изключен от разговора като безполезно присъствие, смаяно от тази агресия по време на Великия пост”. 

Това, което се случи, около посещението на руския патриарх Кирил е важно и навява тъга, защото не трябваше да се случва така. Руският патриарх изненада със своето поведение и то не приятно, каза още д-р Михайлов.

”Това, че нашата страна от 89-та г. се старае да разтвори ролята на Русия в българската история и да откаже дължима благодарност е известно, това усилие цели да разтвори руското присъствие в нашата история като в хомеопатен разтвор, да бъде нещо като молекула, много незабележимо, пренебрежимо и отстранимо от празничния календар. Защо да не сменим датата на националния празник, това стои някак си във въздуха открай време”, коментира още психиатърът.

„Патриархът на Русия е дошъл тук, за да изобрази духовно настроение и да покаже духовна зрялост на най-голямата православна църква. Вместо това един нюанс на тънко великодържавно високомерие, което беше пресрещнато по бутафорен начин от господин Симеонов, симетрично, но примитивно. Това собствено е свойство на главния мозък на този български политик, той говори така – брутално.

В стила на руския патриарх имаше нещо във висша степен неприемливо. От гледна точка на руския интерес  е контрапродуктивно. Щетите на това, което направи руският патриарх Кирил, ще трябва да бъдат проследявани нататък и не се знае колко дълго”, допълни д-р Михайлов. 

По думите му другите се чувстват уязвени и това е сериозен удар върху русофилската кауза в България, „защото идва от нещо много съществено, от душата на тази русофилска привързаност, а именно – паметта за нашата кръвна и духовна връзка, олицетворена от присъствието на патриарх Кирил на тази дата.

Нещо е уязвено в тази история на благодарност, защото патриарх Кирил пожела да отдадем дължимото не само Богу, но и на кесаря. Скокът в дебрите на конспирацията не е за препоръчване, защото нищо не излиза, смешно е”.

Според д-р Михайлов има много дълга подготовка на това, което се случи на 3 март.

„То е във взаимното разочарование и в една много голяма и от неочаквано място незрялост. Какво очаква руският патриарх и в по-общ смисъл руската власт? България е европейска страна, член на ЕС, тя набира за себе си идентитет на европейска страна. Това е необратимо. Това, което говори г-н Москов е за партийна употреба.

Никаква възможност за геополитическа преориентация на страната няма. Това не може да стане, освен в ядрен облак, следователно няма да стане.

Да говори с този тон на българския президент с идеята да образуваш пропаст между политическия елит, който е прозападно ориентиран, и по предположение русофилски настроеното население на България е нелепа идея, защото, атакувайки президента, ти атакуваш неговия народ, на който той е олицетворение по Конституция”.