Окръжният съд във Варна остави в ареста задържания за убийството на 34-годишен психично болен мъж. Случаят отново повдигна въпроса за липсата на последваща грижа след лечението на хората с психични заболявания.

Повдигнато е обвинение на 36-годишния Венцислав. Той приютил в дома си жертвата – 34-годишния Явор, който от години е с психично заболяване, което се отключило след смъртта на майка му и загубата на ипотекираното им жилище. Двамата са се познавали от детските години.

Окръжният прокурор на Варна Владимир Чавдаров не отговори на въпроса какви са възможните мотиви за престъплението с аргумента, че това не е в интерес на разследването.

36-годишен мъж е задържан за убийството във Варна

Той е бил приятел а жертвата от детските години

По думите му на този етап извършителят дава обяснения, които не кореспондират със събраните по делото доказателства.

Убийството е извършено по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. Налице е множествена травма, счупени са почти всички ребра на починалия, които са пробили вътрешни органи. Телесните повреди са нанесени с ръце и крака, не е използвано оръжие. Смъртта е настъпила часове след нанесения му побой, посочи Чавдаров.

„Починалият човек е с психични отклонения и наркотична зависимост. В процес на установяване са всички обстоятелства защо извършителят на убийството го е приютил и каква е била неговата роля”, допълни той.

Това е второ жестоко убийство на психичноболен във Варна – през 2015 г. Нягол Петров беше пребит от охранители в мол.

У нас през последните години няма регистър на психично болните.

В „Тази сутрин” по bTV Елина Дичева, приятелка на убития млад мъж, заяви, че не знае как Явор е попаднал в дома на Венцислав.

„Явор завърши техникума по текстил, рисуваше, след което беше в казармата 2 г., а по-късно отключи шизофрения. Майка му се грижеше сама за него, за съжаление, се разболя от рак и почина преди около 10 г., след което Явор губи жилището си”, отбеляза Елина Дичева.

„На няколко пъти беше настаняван принудително в психиатрични заведения, в които беше лекуван, но в крайна сметка те не са приюти. Лекарите го изписват. Нито един лекар няма как да знае каква е съдбата на този човек след това, тъй като липсва и регистър. Проблемът е с липсата на последваща грижа за тези хора”, подчерта тя.

„Той дори и да си намери работа, когато е сам и без контрол и никой не проверява дали е изпил лекарствата си, състоянието му отново се влошава”, допълни приятелката на убития мъж.

„След неговото излизане той не получава адекватна грижа от никого, няма медицински центрове, няма социални работници”, каза още тя.

Предполагаме, че около 70 000 души в България са болни от шизофрения, заяви Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски”.

„Това е болест, която започва в младите години и много често тези хора не създават собствени семейства. И когато си отидат техните родители по биологични причини, ако имат братя и сестри или някакви други загрижени роднини, нещата горе-долу вървят, но много често са оставени сами на себе си”, отбеляза тя.

„В момента ние седим и ги гледаме и тъй като само 3% от шизофренично болните извършват тежки престъпления, затова не ни правят впечатление и не ни пречат”, смята Елина Дичева.

„Не ни пречат, защото те са изолирани. Психиатричните болници са по джендеми и гори, никой да не ги види, повечето са в окаяно състояние. Като заточим там пациента, за каква каква ресоциализация и деинституционализация само си говорим. Тези хора изкарват дните си по психиатриите, които са обърнати на приюти”, коментира Цветеслава Гълъбова.