Задават ли се по-високи сметки за стоките и услугите? Само след дни – на 1 юли, ще стане ясно точно с колко ще скочат новите цени за парното и топлата вода, както и за тока.

„Булгаргаз” поиска между 16 и 18% по-висока цена на природния газ, но от енергийния регулатор прогнозират увеличението да не е повече от 10%. За тока също се подготвя увеличение – между 1,7% и 2,6%.

Снимка: bTV

Опитите за лансиране на идеята, че КЕВР трябва да потиска цените, е вредно за българския бизнес и българската икономика като цяло, смята Христо Казанджиев, енергиен експерт от Български енергиен форум. По този начин КЕВР отлага във времето едно действително шоково поскъпване, допълни той.

Снимка: bTV

Шокът ще дойде през септември, когато ще се види какво ще бъде покачването за следващия период, очаквам то отново да е 15-18%, и първото тримесечие на 2019 г., когато регулаторният период ще се базира само на високи цени на петрола и петролните деривати. Тогава също ще има сериозно покачване, прогнозира Казанджиев.

По думите му исканото от „Българгаз” поскъпване е логично, оправдано и в съответствие с правилата за ценообразуване. Според него КЕВР използва несъстоятелни, в някои отношения абсурдни, аргументи, за да потиска цената на природния газ, и то не само сега, а от много дълго време.

С това увеличение от 10% КЕВР принуждава „Булгаргаз” да продава природния газ под себестойност, подчерта той.

„Предложението на КЕВР, което и днес ще бъде обсъждано, е за 10,7% увеличение за третото тримесечие. Това би довело до поскъпване на парното с около 7,5%, а еленергията се очаква да поскъпне средно с 2,25% за бита. Това не е в резултат само на увеличението на цената на природния газ”, изчисли Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

„За стоките и услугите поскъпването ще бъде различно. Там, където природният газ се използва като суровина, то ще бъде най-голямо. Например ако природният газ е 50% в себестойността – торовите заводи, химията, поскъпването очевидно ще бъде 5%. Но в повечето случаи в себестойността той е далеч под 10%, тоест поскъпването ще е под 1%. Може би всъщност няма и да го има заради конкуренцията, тоест ще е за сметка на резултата на компанията”, отбеляза Велев.

Според него КЕВР използва всички възможности, които ѝ дава законът, за да прави цени, които да са в полза на гражданите и бизнеса и в същото време да не убиват енергийната система. „Въпросът е дали по този начин трябва да се изчислява цената на природния газ. След споразумението на ЕК с „Газпром” вече имаме възможност за избор – дали да смятаме цената като функция на петрола 9 месеца назад и курса на долара, или да я смятаме по друг начин – като цена на текущия пазар на газ, или някаква комбинация между двете. Това е същественият въпрос – кое е по-изгодно за потребителите у нас”, изтъкна Велев. Важно е да направим така, че не КЕВР, а пазарът да определя цената на природния газ, подчерта той.

Любослав Костов от КНСБ изтъкна, че всяко поскъпване на междинните суровини за бизнеса води до отражение в крайната цена. „Крайната тежест я понася българският потребител. И докато икономическият растеж във всяка зона на България достига по различен начин, то поскъпването на природния газ или на тока е еднакво за всички – и за хората във Видин, и хората в София”, изтъкна Костов.

Той не е съгласен, че трябва да се остави цената да расте. „Енергетиката е особен сектор, той не подлежи на съвършено конкурентни принципи като останалите”, смята той.

В Хасково хлябът поскъпна

На фона на очакваното увеличение на природен газ и ток в Хасково хлябът вече поскъпна. Производителите вдигнаха едновременно с 10 стотинки всички типове хляб без обяснение.

За увеличението Димитър Петков научава още на път за кварталния магазин. „Жътва наближава и пак го увеличиха, така е всяка година”, коментира той. 

Димитър купува по един хляб всеки ден. Получава максималната пенсия и 10 стотинки повече на ден не са проблем за семейството му, но не вижда причини за поскъпването. „Всичко е спекула”, е неговото обяснение. 

На другия край на града, пред гараж с табела „Храна за животни” има опашка за хляб. 

За бракуван хляб чакат десетки, защото е по-евтин. Хората казват, че при 200 лв. пенсия всяка стотинка е важна. Тонка Кънева идва веднъж седмично, купува по няколко хляба, защото в семейството ѝ основно се яде това. За нейния джоб увеличението означава по-малко храна. И тя е категорична, че си прави сметката до стотинка.

Нито един хлебопроизводител в региона не коментира причините за поскъпването. Опасенията на всички на опашката са, че ако се вдигне цената на тока, след хляба ще скочат цените и на другите храни.