Oпасни ли са високите сгради, които се санират с финансовата помощ на държавата? Каква топлоизолация се влага във фасадите им? Лесно запалима ли е тя? Отговорите търси Теодора Трифонова.

Топлоизолационните материали са от различни противопожарни класове. Клас А1 и А2 са негорими и не разпространяват пламъци при пожар. Такава е каменната минерална вата, например.

Клас В са трудногорими, не поддържат горенето. Класовете D, E и F доказано горят.

Снимка: bTV

Законът обаче позволява в сгради над 10 етажа (т.е. 28 метра) да се поставят материали от класовете А, B и С. 28-те метра са избрани за граница, тъй като това е височината, до която достигат стълбите на пожарните коли.

Освен това при високите сгради евакуацията на хората е по-трудна и затова е много важно техните фасади да са изолирани със сигурни при пожар материали.

От началото на програмата за саниране у нас са реновирани 41 високи блока. Това е струвало близо 50 млн. лв.

Наша проверка показва, че в 90% от сградите над 28 м е използван стиропор (известен и с техническото си наименование eкспандиран пенополистирол – EPS). В 2/3 от тях е използван материал на две румънски фирми.

Снимка: bTV

От експлоатационните декларации на топлоизолациите, с които разполагаме, става ясно, че само допреди година и двете румънски фирми декларират, че всички техни продукти от стиропор са трудно горими клас „В”.

Това буди съмнение у Българската асоциация за изолациите в строителството (БАИС), която подава сигнал към Агенцията по техническия надзор.

Агенцията изследва партиди от румънския стиропор в независима италианска лаборатория. Резултатът – сериозни отклонения в класа по реакция на огън от декларираните.

„Стиропорът гори и има най-ниските противопожарни качества (…) Това е общо взето да кажем, че бензинът е негорим материал”, обяснява проф. Димитър Назърски от катедрата по строителни материали и изолации в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).

„В продължение на цялата 2016 г. няколко фирми са продавали на нашия пазар и са предоставяли за влагане при високи сгради материал, който е с нереални качества. И това е доказано”, подчертава изпълнителният директор на БАИС.

Материалът, който не е покрил законовите изисквания, е използван в три блока в страната. А в още 17 жилищни сгради е вложен стиропорът със занижени пожаробезопасни качества, неотговарящи на декларираните от производителя.

Снимка: bTV

„Проблемът е, че все още има държави, които позволяват във високите сгради да се слага стиропор (EPS), както е във вашата страна. Със сигурност това е опасно, защото става дума за продукти, които горят. Въпреки че на сградите поставяте противопожарни пояси, по-големия процент от фасадата на сградите е „опакован” с горим материал”, казва британският експерт по пожаробезопасност Фил Бари, работил по трагичния инцидент в „Гренфел тауър”.

Много често се прави компромис с материалите. Защо?

Заради печалбата, казва инж. Огнян Атанасов от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.

Снимка: bTV

Всъщност законът у нас позволява във високите сгради да се използват топлоизолационни материали с по-ниски противопожарни изисквания едва след 2010 г. Преди това високите сгради се санираха само с негорими материали.

Експертите не отричат използването на стиропор за топлоизолация – той е безпроблемен при сгради под 10 етажа.

Снимка: bTV

Регионалното министерство вече е уведомило Европейската комисия за проблемите с румънските производители. Министерството ще вземе мерки, за да осигури безопасността на хората от тези сгради като постави допълнителни мазилки.

Дали може да се стигне до смяна на топлоизолации?

„Ако е необходимо, ако не може по друг начин да се гарантира безопасността на хората, това е възможно решение”, казва зам.-министърът на регионалното развитие Малина Крумова.

Смяната на изолациите на сградите ще е за сметка на строителите, които ще искат неустойки от фирмата производител на материала. Възможно е да започнат съдебни дела. Румънските производители скоро ще бъдат и обект на проверки в собствената си страна.

В крайна сметка обаче се оказва, че всичко това се случва пред погледа на многото институции в държавата, които осъществяват контрола на националната програма за саниране. За нея държавата е отдели 2 млрд. лв.

Вижте още във видеото: