Близо сто селски общини в България се украсиха със стадиони, спортни зали и площадки за милиони левове за последния кметски мандат.

Лентите режат кметовете, но проектите всъщност са започнати от предшествениците им и са платени изцяло с пари от Европейския съюз по европейската програма за развитие на селските райони.

Идеята на програмата е да предоставя основни услуги на населението за спорт и отдих и така да убеждава хората да останат да живеят в селските общини.

Одобрени са 93 проекта. Простата сметка показва, че реконструкцията на един стадион излиза средно по 5 милиона лева.

„Дава се приоритет на население места между 500 и 15 хиляди жители...да се възползва не само местното население, но и прииждащи”, обяснява Емил Митов, от Държавен фонд "Земеделие", дирекция договориране по програмата за развитие на селските райони.

Повечето обекти бяха открити през септември, непосредствено преди местните избори, но само няколко месеца по-късно започнаха да изплуват провал след провал в изграждането на стадионите и залите. Информацията за тях започна да излиза наяве  веднага след новината, че ДАНС влиза на проверка във фонд "Земеделие".

Първият сигнал, който получихме, е за проваления стадион на община Шабла. Проект за над 5,5 милиона лева за реконструкция на стария стадион, изграден през 60-те години за местния отбор "Невтяник".

На накривената табела с наименованието на проекта е записана само началната му дата - 27.11.2012 година. Крайна няма, защото е недовършен.

Няма нито пейки, нито седалки, нито трибуни, нито нови съблекални, шахтите са пълни с вода, асфалтът на алеите вече е пропаднал,  изкуственото езеро е празно, а лодките са акостирали на дъното.

Изградена е лекоатлетическата писта. Остава да се разчертае, направени са малките игрища. С цялата си прелест блести игрището за петанка, оградата е от зелена мрежа.

Парите от Фонд „Земеделие” обаче са изплатени на общината още преди три месеца – става въпрос за сума от 3 милиона и 800 хиляди лева.

„Когато сключихме договора, имахме сериозен проблем с автора, не даваше екзекутиви и други неща. Четири месеца го чакаха за становище как да изглежда оградата, прекратихме договора, то беше голяма сага, но предвид, че на 15 септември трябваше да приключи, закъсняха много с тези срокове, предложихме на фонда обектът да бъде разделен на две фази”, разказа кметът на Шабла Мариан Жечев.

От фонд "Земеделие" се съгласяват да "спасят" инвестицията и разделят обекта на две, на 18 декември минава държавна приемателна комисия и на игрищата с по-завършен облик е издаден акт 16.

„Малко е стряскащо...няма ги вратите, това ще стане по нататък, като се разчертае и като се захване чима, стадионът е функционален, даже и колчетата ги има за ъглите, платено е разчертаването на пистата, очакваме по-добри времена относно температурите, тенискортът е в пълните си функции, използваме напоителната система, има едно езеро, което трябва да бъде напълнено с вода.

От пет милиона и половина слезе на 4 милиона и 100, отпадна изграждането на сградата с трибуните и сградите за домакини гости. Това ще стане, когато общината намери финансиране, не знам кога ще стане това. Имаме намерение да сложим временни пейки през есента да поемат публика. За 600 места е проектиран...”.

Какво се оказва обаче - парите са преведени, но не на всички фирми е платено.

Сега работниците им организират протести и вече за втори път затварят международния път за Румъния.

Фирмите, които протестират, са подизпълнители на подизпълнителя, основният изпълнител е консорциумът "Шабла спорт 2015" ООД, създаден от две фирми специално за изграждането на спортния комплекс.

„Първата фирма взима 4,5 милиона, дава на втората фирма 2 милиона и 300 хиляди, само с едно движение печалбата е от порядъка на 100%, след това тя прехвърля един милион и всичко това е направено за милион и нещо”, казва собственикът на строителна фирма Илия Чакъров.

„Аз съм Валентин Димитров, представител на „Валдим”, ние работим от първа копка всички изкопни и насипни работи, имам тежка механизация - багери и самосвали, договорът го намерихме тук, в старите съблекални...имаме с „Ай ем джи форест”, старозагорска фирма”, обяснява Валентин Димитров.

13 000 лв. има да взема една от фирмите. Къде са те обаче, никой не знае, обяснява Айдън Ахмедов. Според него това е проект, от който няколко души са станали богати. Обяснява, че чакълът е от една кариера, а документите са от друга, където е по-скъп.

Тръгваме да търсим старозагорската фирма - подизпълнител, която има да плаща на протестиращите. Оказва се, че фирмите, работили на стадиона, са пръснати из цяла България и всички те на свой ред имат да вземат пари.

„Отговарям за чакъла и за техниката, наех ги от Каварна и от Шабла по тяхна молба, казаха: „Близко сме, ще работим качествено”. Бях нает от „Тераком инженеринг” да направя доставките и машините. Това е пловдивска фирма”, обяснява Стойно Стойнов, подизпълнител на стадиона на Шабла.

Казва, че не си е получил парите, но е направил споразумение за изплащане на сумата от 100 000, след като общината плати на „Тераком”. Не знае, че проектът струва 5,5 милиона и твърди, че отговаря само за доставката на шахтите.

От своя страна той дължи 15 000 лв. на фирмите „Валдата” и „Айдън” и е категоричен, че ще се изплати, когато си получи парите.

Главният изпълнител откриваме в Пловдив, но уви - и на него му дължат пари, още си чака ДДС-то. На въпроса защо стадионът изглежда по този начин, Иво Огнянов, представител на фирмата изпълнител на проекта, каза:

„Имаше проблем с проектантите, с авторския надзор. Липсваха детайли и се получи едно забавяне. Наложи се да се раздели стадионът на два етапа - стадионът и сега трибуните със съблекалните към тях. Общината си направи разделянето и трябва да си търси начини да го довършва.

Те прекратиха договора с проектантите поради липса на детайлите, сега това не е довършено. Трибуната не е довършена, стадионът е готов, пистата не е. Тя може да се използва, но трибуните и съблекалните – не. Целият проект беше 5,5 милиона. В момента чакаме ДДД-то да се разплати - 215 хиляди.

Пловдивската строителна фирма пое ангажимент да се разплати на старозагорската, когато си получи ДДС-то, както и да разчертае пистата в Шабла и да ремонтира новите пропаднали алеи.

За разлика от строителните фирми, доволни от сделката остават консултантите, на които е платено, според справка, която направихме във Фонд „Земеделие”, консултантски договор за мониторинг и управление на проекта за развитие на спорта в община Шабла и фирмата "Алфа Солюшънс 7".

Кметът на Шабла Мариан Жечев обяснява, че договорът с консултантите е сключен през 2013 година и тяхното участие е за основни дейности по проекта. По думите му те вземат 49 500:

„Вясват се, събират едни документи, отиват носят ги до Фонд „Земеделие”...искрено се надявам да няма вече такива неща”.

Фирмата стана известна след като преди две години от земеделското министерство беше уволнена съветничката на зам.-министъра Васил Грудев по програмата за селските райони на Цветомира Савова. Причината - конфликт на интереси.

Сестрата на Цветомира – Гергана, управлява консултантски фирми точно по програмата за селските райони. Двете станаха известни и с това, че кандидатстваха за финансиране пред Фонд „Земеделие” за яхта за 95 хиляди лева, моторна лодка за 262 хиляди лева и луксозен джип за 160 хиляди лева. Фондът обаче отказва да одобри проекта.

Гергана Савова отказа да бъде снимана, но отговори на въпросите ни писмено.

„Получих отказ по проекта с мотив от Държавен фонд "Земеделие", че: водите на Черно море не попадат в селски район, съгласно наредбата, а не поради естеството на инвестицията. Идеята за инвестиция включваше закупуване на две лодки - едната за морски разходки на туристи като атракция, а другата бе специализирана лодка за гмуркане с оборудване към нея, състоящо се от 12 кислородни бутилки, спасителни жилетки, неопренова екипировка и т.н.

Това е един туристически продукт, който носи добавена стойност. Идеята беше туристите основно да се забавляват с водни спортове и разходки по вода до забележителности, подобно на съседните ни страни, където за разлика от България, тези туристически услуги са доста добре развити”.

Точно преди две години държавата спря плащанията с европейски пари за луксозни яхти, хеликоптери и автомобили, по проекти за развитие на селския туризъм. Причината - бяха  подадени проекти за общо 37 милиона лева за 140 луксозни джипа, два самолета и 15 яхти.

„Аз съм писал условията на ограничителната заповед на ДФЗ и тя беше ясна - хеликоптери, самолети, свръхлуксозни яхти бяха забранени. Що се отнася до лъскавите возила, не можеш да забраняваш марка. Взехме статистическите данни, средна цена - 44 хиляди лева - каквото и возило да си вземеш, ние смятаме, че струва 44 хиляди лева. Странен ми е този скандал в момента, защото аз лично съм писал тази заповед, защото не е ясно дали някой я е изменил тази заповед, в целия скандал се губи самото министерство”, коментира Явор Гечев, бивш зам.-министър на земеделието.

Следващото правителство също твърди, че е забранило изплащането на самолети, хеликоптери и яхти с пари от Фонд „Земеделие”.

За да изясним фактите, поискахме справка от Фонд „Земеделие” - институцията, която направи по-богати с 2,5 милиарда евро някои наши сънародници само за 6 години.

„Това, че някой е предал такива проектни искания за яхти и катамарани, не означава, че фондът е сключил договор за финансово подпомагане и да не говорим за абсурда да бъдат изплатени такива средства. По отношение на договорени кемпери - да има договорени кемпери, но те също не са разплатени.

Имаме разплатени леки коли, да, но те са лимитирани и са в рамките на референтните цени, няма и категорично не може да има твърдения за извършен разход за луксозен автомобил или луксозно транспортно средство, каквото и да е то”, обясни Албена Пиналска, директор на Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на плащанията по програмата на селските райони.

Заради множеството скандални сигнали за плащания по Фонд „Земеделие”, безсмислени луксозни покупки, некачествено строителство на огромни спортни съоръжения като например в Драгоман и Костенец,  хвърлени милиони левове в безлюдни села, парите за стадиони и зали през следващия програмен период ще са по-малко и правилата ще са различни.

Приоритети сега ще са спортните площадки в училищата, по думите на зам.-министъра на земеделието Васил Грудев.

„За да може всяко училище да си ремонтира спортната площадка и на второ място дребномащабни малки спортни площадки до 50 хиляди евро в селата. Ограничението е драстично, на първо място само в селата и площадки до 50 хиляди евро, това  са малките многофункционалин игрища”.

От Министерството на спорта бяха категорични, че изградените спортни съоръжения не се отразяват на развитието на спорта и че макар и законни, са изградени нецелесъобразно.

Заради това, оттук нататък от министерството настояват всички такива обекти да се строят след съгласуване с тях и спортните федерации също да могат да кандидатстват по такива проекти.

„Стигнахме до договореност да е приоритет изграждането на училищната спортна инфраструктура. Получава се парадокс, големите населени места, които трябва да си поправят структурата, нямат пари, а пари има за други общини, където има нужда от пари за салони.

Има 2700 училища в България, 300 въобще нямат салони, а 400 имат пригодени помещения, които не отговарят на стандартите. Приоритетно ще бъдат финансирани проекти за училищна инфраструктура, по-малък салон може за половин милион да се направи, дори да се ползват за зали за спортни състезания.

Коментирахме с колегите, че сумата трябва да бъде намалена, за да може да се изпълнят повече обекти - една зала може да бъде направена за един милион лева, едно игрище с тревно покритие за 300 хиляди лева. Два милиона лева са достатъчни, за да се направи стадион за малко населено място”, каза министърът на спорта Красен Кралев.

В село Аспарухово във варненската община Дългопол например за 5 милиона и 600 хиляди лева е построен цял комплекс - спортна зала със зали за източни бойни изкуства, бокс, волейболно игрище, отделни игрища на открито, хотел за спортистите.

В селото живеят 586 жители и те всички могат да се съберат в спортната зала, която разполага с 350 седящи места.

Сигнал за подобен проект, изпълнен по абсурден начин - само с трибуни, но без стадион получихме от Драгоман.

Седем месеца след като вече е приключил, парите са преведени на изпълнителите и държавна приемателна комисия е разрешила обектът да се експлоатира, обстановката е друга.

Стадионът изобщо няма игрище, а само трибуни, те са построени вътре в игрището, булдозери разорават терена, залата е завършена, но въобще не работи, защото не е построена качествено. Заради студа са избили кранове, имало е теч на покрива.

Европейските пари са похарчени, оттук нататък всичко, което ще се строи, ще е за сметка на общината.

От Фонд „Земеделие” съобщиха, че за трибуните и залата през декември миналата година са превели 5 279 733 лева.

За сравнение, в съседната община Сливница спортната зала е построена за две години и се използва активно – за хандбал, волейбол, модерни танци и народни, фитнес и бокс, и отделно се тренира художествена гимнастика.

Сливнишката зала е финансирана по същата програма и със същата сума – 3 милиона евро.

Пак за 5 милиона лева в Твърдица са направени четири проекта - стадион, две спортни площадки и картинг писта, но само с един карт.

Една от най-шокиращите гледки е от Костенец - некачествено разорано игрище, триметров зид около стадиона като на затвор, разлепено покритие на назъбените страховити козирки и за капак - напълно излишно осветление, каквото нямат и отборите от А групата.