bTV Репортерите: Пулсът на индустрията
Очаква се в следващите години в района на Пловдив да се концентрират най-вече високотехнологичните компании
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 1
  • 8
    0
Индустрия

Обратно на популярното мнение, че в България не се произвежда нищо - фабриките около Пловдив се множат. Оттам за цяла Европа и света излизат авточасти, осветителни тела, хладилници, асансьори.

В силно контролирана среда в една от фабриките се произвеждат високотехнологични сензори, без които една съвременна кола на практика не би могла да се движи. Дори една прашинка, попаднала върху платките преди да бъдат запечатани, може да ги повреди.

У нас е третото по-големина производство на тази компания след Мексико и Китай.

„В момента за нас в България работят около 3000 хиляди души. Една от причините да сме тук, разбира се, е рентабилността, всяка компания търси това. Но когато ми задавате въпроса дали сме тук само заради „евтината работна ръка" - не, в никакъв случай. Имам предвид, че в България виждаме много хора с технически познания и това е голямо предимство”, заяви Томи Вер Елст - генерален мениджър в компания за авточасти.

Колкото повече фабрики отварят обаче, толкова по-трудно се намират и задържат готовите кадри.

„Тук са заети около 72 000 човека в този сектор на икономиката и това е повече от София, повече от Варна и Бургас взети заедно и повече от всяка друга област на България”, каза икономическият наблюдател Георги Стоев.

Всяка година в района се търсят между 3000 и 5000 нови служители.

Безработицата в Пловдив вече е сред най-ниските в страната, а в областта като цяло е по-малко дори и от област София.

Индустрия

„Все повече предприемачи и мениджъри мислят стратегически за пазара на труда, т.е. не смятат да разкрият едни 400 работни места и да ги откраднат от съществуващ производител… Те знаят, че ако разкрият 400 работни места, всяка година излизат едни 40 човека… Т.е. тези 40, те трябва да започнат да ги готвят още докато правят първа копка на завода”, допълни Георги Стоев.

Един от най-старите заводи за производство на цинк и олово започва да мисли в тази посока още преди 10 години и почти "осиновява" една от професионалните гимназии в Асеновград - спонсорират 4 от 6 паралелки според това от какви специалисти имат нужда.

Индустрия

„Отглеждаме сами персонала, всички знаем за проблема с кадрите, разбира се, ние реагирахме проактивно и преди доста години решихме, че ще работим по този проблем. Учениците след 11-ти клас идват при нас на производствена практика и целият 12 клас практиката им се провежа при нас. Това е естествен филтър за тези, които желаят да останат на работа. От 12-13 деца, които идват на лятна работа, между 60-70% остават на работа за постоянно”, каза Росица Темизова - ръководител отдел "Развитие на човешките ресурси".

Александра е една от тях. Сега е на 25 и вече магистър по химия.

Индустрия

„Изпитвам води, почви и прахови проби за различни показатели за работата на завода. Бях на стаж тук в лабораторията предложиха ми да остана и вече минаха почти 6 години, завърших паралелно задочно химия и така… Има много млади хора, които са не ориентирани и не знаят какво искат в живота, ако им се даде шанс в реални условия да видят, може би ще е по-лесно и те да се ориентират какво искат занапред”, каза Александра Ангелова.

Чуждите инвеститори също обръщат поглед към професионалните гимназии и университетитe.

„Ако идваш с нагласата „Искам да наема само хора, готови веднага да започнат работа", тогава не идваш с правилната нагласа в развиваща се икономика като България. Индустрията трябва да работи в тясно сътрудничество с университетите и образователната система, за да си гарантираме, така да се каже, бъдещите таланти”, коментира Томи Вер Елст - генерален мениджър в компания за авточасти.

Колкото по-специфичен е профилът на служителя, който се търси, толкова повече време отнема това. В този случай, намирането на подходящия човек може да  отнеме и 2 месеца, разказват в тази фирма.

В друга фабрика виждат, че дори и с по-нискоквалифицираните кадри вече не е толкова лесно. За една шведско-швейцарска компания край Раковски работят повече от 1600 души.

„Със сигурност има трудности да се намерят хората, от които се нуждаем. Ето защо правим вътрешни обучения, както с други фирми тук, така и с останалите ни заводи - най-вече в Германия и Италия”, обясни Уве Чирнер - мениджър на производствени бази в Раковски.

Така след 1 година обучение, 23-годишният Владимир Алваджиев вече е един от ценните служители – сред малкото, които работят на специфична за производството машина.

„Получавах заплата - самото обучение беше заплатено от фирмите. Запознах се със самите машини, защото в училище нямаме такъв достъп до машините и това доста ми помага в работата”, каза Владимир.

Завършил е професионалната гимназия по електроника и електротехника в Пловдив. От близо 4 години всеки ден пътува по 40 минути до работното си място в съседното село Стряма. Надява се да не му се налага да заминава за чужбина за разлика от много негови съученици.

„Една голяма част от тях търсят развитие извън страната заради заплащането и работата. Това е, че не всички фирми могат да осигурят стабилност и на заплащане, и коректност към самия човек,  като човек, а не като предмет, който възприемат като работна ръка”, заяви Владимир.

Индустрия

Според анализатори ситуацията се подобрява.

„За последните 3 години ръстът на заплатите е около 30% и това заедно с област Русе е може би най-бързо в страната…. В индустрията заплатите растат по-бързо, отколкото в услугите, макар че те са скачени съдове - когато покупателната способност расте, тези хора започват да дават повече пари за наеми и за услуги”, обясни Георги Стоев.

Последните данни на националната статистика са за 2015 г.. Те показват, че средната работна заплата в област Пловдив е 757 лева. Според анализатори в момента това по-скоро се доближава до най-ниското възнаграждение в производствата.

„Напоследък често се забелязва, че ако средни или големи компании навлизат в България за първи път и искат по-бързо да намерят хора, те таргетират между 10-20% над средните заплати за конкретния сектор. Тогава нещата стават много по-лесно”, каза зам.-кметът на Пловдив Стефан Стоянов.

„В момента това, което един работник получава за себе си, е между 800–1000–1200 лева в зависимост от неговата квалификация. Имат ли добра квалификация, хората получават и добро възнаграждение, проблемът е там, когато имаме необразовани хора и те няма как да получат добра заплата”, коментира инж. Пламен Панчев.

В сравнение със София обаче заплатите остават значително по-ниски.

Петър Киров е дошъл от Ботевград в Пловдив преди 4 години. Когато започнал във фирмата за асансьори, можел да работи само на една от машините. Сега го наричат човекът "швейцарско ножче" - може да управлява всяка от машините, както и да заварява. Така вече ръководи целия екип.

„Реших, че трябва да се развивам по някакъв начин, а в Ботевград нямаше как да се случи това. И затова дойдох тук. Дойдох с влака, а пък сега си пътувам с мерцедеса. Всъщност, в нашата фирма работят още няколко човека от Ботевград - и те не са отишли в София”, каза Петър.

От общо 20 служители трима са от Ботевград, един от Чирпан, останалите от Пловдив и региона.

„При нас винаги се опитваме да плащаме така, че хората да се чувстват добре и стабилни, да могат да отглеждат семействата си. За някои много пари са малко, за други малко пари са много”, коментира управителят на фирмата за асансьори Дамян Петров.

Част от работодателите под тепетата вече обръщат поглед за служители и към Северозападна България, където безработицата на места е над 50%.

„Това е една възможност и за хората, и за компаниите. От една страна хората да видят още една алтернатива за работа в България, алтернатива на това да отидат в чужбина и да работят по- ниско квалифицирана работа, а от друга страна компаниите да намират повече и по-качествени работници”, заяви зам.-кметът на Пловдив Стефан Стоянов.

Надяват се и поне част от българите, който учат зад граница да последват примера на Атанас. Преди две години той се прибира от Англия, за да прилага наученото там на родна земя. Отговаря за продажбите във фирма, която изнася над 90% от огромните съдове за бира, мляко и вино, които произвежда.

Индустрия

„Като цяло моята мечта винаги е била да живея и да се развивам тук. Целта ми в Англия беше да уча, но винаги съм искал да се развивам тук”, сподели Атанас Чилингиров.

Четвъртата индустриална революция ще остави отпечатъка си и у нас. Очакванията са в следващите години в района да се концентрират най-вече високотехнологичните компании, а това ще промени правилата на играта – по-малко, но по-квалифицирани хора, заедно с компютри и роботи ще произвеждат повече.

„Инвеститори, които разчитат наистина на големия брой хора на достъпна цена на труда ще трябва да се насочат към други индустриални зони, а тук ще започнат да се концентрират интересите на инвеститори с по-високотехнологични заводи, с по-висока добавена стойност на зает, съответно хора, които са готови да плащат по-високи заплати”, смята Георги Стоев.

За целта подготовката на специалисти в следващите години ще трябва да отговори директно на нуждите на бизнеса. За да спре изтичането на мозъци, той от своя страна ще трябва да отвърне с достатъчно добри условия.

В момента в професионалните гимназии там учат около 30-те хиляди млади хора, които трябва да са убедени в перспективата за добра кариера, за да останат у дома, а това не е лека задача.

Въпреки че Александра е намерила реализация благодарение на  срещата с работодателя си още в училище, половината от съучениците й са напуснали страната. От 22-ма завършили същата паралелка, 10 са зад граница.

„Те са видели друг начин на живот, не мисля, че може да се върнат, но трябва да се работи да не напускат повече - аз не бих напуснала от гледна точка на това, че искам да направя нещо тук, ако всички се махнем - няма да се промени нищо”, казва Александра Ангелова.

Чуждите компании у нас също търсят сигурност. Затова са чувствителни към резки промени в средата, в която работят. Смяната на правителства не ги притеснява, стига това да не води до драстични промени в данъчната система. Истината е, че когато инвестират десетки милиони долари в завод в България, те гледат поне 20–30 години напред в бъдещето.

  • 8
    0
Още по темата
1 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре