Учебниците по география трябва да бъдат пренаписани – Колкина дупка вече е най-дълбоката пещера в България. Дори повече, под земните недра в нея се крие цяла нова пещерна система с галерии, разклонения и буйни реки. Всичко това на близо 500 метра под земята.

Понор планина не е сред популярните у нас – най-високата й точка е едва 1500 метра, няма забележителна природа или животински видове, но за спелеолозите е истинска златна мина – непроучен карстов район с геология, която вещае големи открития.

Пещерняците от клуб "Под ръба" са израснали, катерейки скалите в района и знаят какво да търсят. Стигаме до последните къщи на село Зимевица над град Церово и тръгваме нагоре в планината. Целта ни е на по-малко от час път - пещерата Колкина дупка, кръстена на върха над нея.

Снимка: btvnovinite.bg

"60-те години е открита за първи път и е картирана, но след това входът й е бил взривен, защото са падали животни вътре. Дълги години не е била достъпна, заради това взривяване, и през 80-те вече по-старите пещерняци я откриват и я картират. Първото й картиране е тогава още".

Оказва се, че вървим буквално върху галериите на пещерата.

Не след дълго подминаваме и последната къща - следа от цивилизация. Дърветата изчезват и става гола планина.

Първата ни спирка е сборният пунк на младите спелеолози – Заслон "Колкина", на около 300 метра пеша от пещерата, на 1200 метра надморска височина. Входът на пещерата е на 1285 м надморска височина, а вътре е минус 10 градуса.

Изоставената преди сграда сега е оборудвана за нуждите на екипа – там са ценните им карти, които заедно изработват и обогатяват след всяко влизане в пещерата.

"Ходенето по пещери изисква и малко наука - като картиране, като гледане за животинки вътре, има си пещерни видове, т.е. фауна. Флора няма по простата причина, че няма светлина вътре", разказват пещерняците.

На геоложката карта те ни показват, че в недрата под нас има много повече, отколкото се вижда.

"На Колкина дупка дълбочината ще мине 550 - колкото повече, толкова по-добре за спелеологията в България. Може да стане най-дългата пещера, защото ние в момента вървим само надолу. Има много притоци, които са с положителна денивелация и като стигнем най-долу, и тръгнем обратно по теченията, ще наберем много голяма дължина на хоризонталните части".

Не притоци, а цели реки има под земята - преди години пещерняци пуснали 8 тона сол в една от тях, за да проследят пътя й.

Оставяме картите, за да видим всичко с очите си. Колкина дупа е агресивна пещера с висока влажност и остри скали, предупреждават ни пещерняците. Екипирането отнема доста време - обличат се поларни гащеризони, специални ботуши и техника за катерене.

Пещерата е само на 300 метра от заслона. След десетина минути сме пред входа й - няколко отвесни камъка, от които започва стръмно спускане. Изпитанието е само за добре подготвени специалисти.

Тук започва и истинският разказ на момчетата и момичетата, които изследват това природно богатство вече 10 години напълно безвъзмездно, водени от своя ентусиазъм.

Те разказват, че целият район е потенциален за големи пещери:

„Знаехме, че има голяма пещера в района, решихме да пробваме с Колкина дупка. Посетихме я няколко пъти, видяхме потенциала в нея. На едно случайно влизане почистихме няколко камъка и се отвори първият голям отвес - 2009 г. пещерата стана поредната 100-метрова пропаст в България", разказа Светослав Маринов, от ПК "Под ръбъ".

Едно стеснение води до голяма зала, която рязко променя характера на пещерата – до този момент тя е изцяло отвесна, докато не се попадне в тази голяма зала, разказват пещерняците.

По думите им преди това има няколко отвеса, водопади, две големи зали с огромни нападали камъни вътре с размери от лек автомобил до едноетажна къща.

През 2013 г. са стигнали до 276 метра, където е първият базов лагер. Надолу са се появили реки.

"В момента направихме втори базов лагер на 470 метра, дотам е и картирано, но продължихме надолу. Залата на базовия лагер е най-голямата, която съм виждал в България - дълга е над 200 метра, висока е 20-30 метра".

Разказват, че лагерите са напълно устроени за живот под земята. Имат храна, бутилки с газ, спални чували, постелки, които изолират влагата – абсолютно всичко, за да може човек да остане долу.

"Има вертикални участъци, има хоризонтални, има меандри, реки, понякога ни се налага да лягаме във водата, да лазим, стеснения много. Изиска добра подготовка физическа и добри умения по земята".

Една от по-големите реки е метър и половина широка, 20-30 см. дълбока.

„80 метра надолу слиза по алтиметър, който изчислява денивелацията, което означава, че гоним 550 метра, надолу още не сме ходили. До момента дължината й е 2500 метра - ще стане, ако не най-дългата втората по дължина".

Всичко това младите спелеолози са проучили само в рамките на последните 2-3 години. Влизали са десетки пъти в галериите на Колкина дупка. И тук обаче, както в повечето пещери, има радиация. Паралелно с проучването тече и изследване за радиационния фон.

"Стараем се тези данни да ни позволят хората да направят преценка какъв е безопасният период, в който може да се остане в пещерата, през различните сезони какъв е източникът на радиацията", обясни Ефросина Христова, ПК "Под ръбъ".

Усилията за проучването на Колкина дупка всъщност са на много повече хора. Там са работили пещерняци от цяла България, дори от съседни държави, но тласъкът дават тези няколко момчета и момичета, които ще се връщат и ще работят по разкриването на пещерата много пъти и в бъдеще.

- Оттук нататък накъде?
- Надолу и напред. До момента сме стигнали до 475 метра, най-ниската точка, пещерата няма край, няма изгледи да приключи в обозримо бъдеще. Има страшно много работа за вършене, много странични галерии, очаква ни много работа, за да се изследва докрай пещерата".

"Смисълът на всичко това е да бъдеш там, където друг човек не е бил. Скоро ми дойде тази мисъл, че все едно да стъпиш на Луната, но то и на Луната са стъпили вече хора. Докато тук никой не е стъпвал, преди теб никой не е видял красотите на пещерата. За първи път осветяваш нещо, което никой не е видял и малцина ще видят...".

В учебниците по география пише, че най-дълбоката пещера в България в Райчовата дупка - дълбока над 380 метра. Колкина дупка вече я изпреварва с близо 100 метра, а прогнозите са, че има още десетки, за които пещерняците дори не подозират. Никой не знае още колко скрита красота и мистерия чакат да бъдат открити на повече от 500 метра под земята.