България е поела още почти 4 млрд. лв. дълг, като е продала 7-годишни облигации за 1,14 млрд. евро и 12-годишни за 850 млн. евро.
Правителството в София има нужда от парите, за да рефинансира предишен дълг, да покрие бюджетен дефицит и да има за ликвиден буфер. Преди година България пое дълг от 3,1 млрд., пише още изданието.
По-късно през деня от Министерството на финансите обявиха официално трансакцията.
При седемгодишните облигации България регистрира най-ниския лихвен купон, постиган от държавата на международните капиталови пазари. Седемгодишните облигации са на цена от 98,192 евро за 100 евро номинал, при лихвен купон от 1,875% и спред от 185 базисни пункта над осреднената цена на лихвените суапове (доходност 2,156%), докато траншът от 12-годишни облигации е пласиран при цена от 98,237 евро за 100 евро номинал при лихвен купон от 3% и 235 базисни пункта над осреднената цена на лихвените суапове (доходност 3,179%).
Новите облигации са предизвикали засилен инвеститорски интерес, като комбинираният обем на поръчките е надвишил 2,6 млрд. евро до 11:45 ч. В резултат, първоначалните цени са били намалени до 195-200 базисни пункта над осреднените лихвени суапове за 7-годишните облигации и 240 базисни пункта над осреднените лихвени суапове за 12-годишните облигации.
Обемът на заявките демонстрира устойчивост към ревизираните по-ниски цени и продължи да нараства до 13:30 часа по Гринуич, когато приемането на заявки е било преустановено. Окончателните спредове са били установени на нива 185 базисни пункта над осреднените лихвени суапове за седемгодишните облигации и 235 базисни пункта над осреднените лихвени суапове за 12-годишните облигации.
Окончателните обеми на транша са били определени скоро след това съответно на 1,144 млрд. евро и 850 млн.евро. за двата вида книжа.
Обемът и качеството на поръчките са дали възможност на България да постигне максималния комбиниран обем, поставен като цел преди трансакцията, се посочва в съобщението на финансовото министерство.
Окончателните поръчки са достигнали 2,1 млрд. евро, заявени от 195 инвеститори за седемгодишните облигации и 1,5 млрд. евро от 155 инвеститори за 12-годишните облигации.
Регистрирано е било търсене от територията на цяла Европа, като и за двата транша водеща позиция са имали инвестиционни фондове и банките. Трансакцията е най-мащабната сделка в евро за региона на CEEMEA (Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка) за тази година до момента и първата емисия на държавен дълг в евро от обявяването на новия пакет от стимулиращи мерки на ЕЦБ от миналата седмица, пишат от финансовото министерство.
В писмен отговор до депутат миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов уточни, че максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през текущата година, е 5,3 млрд. лв.
"В рамките на този лимит може да бъде поет държавен дълг на международните пазари по създадената през 2015 г. Средносрочна програма в размер до 3,9 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута", обясни той.
"Поемането на външен дълг не е самоцел, а управлението на държавния дълг се осъществява при отчитане състоянието на икономиката, обвързано с макроикономическите прогнози в тригодишен хоризонт и предлагайки различни варианти на действие в зависимост от благоприятстващите фактори на вътрешните и международните пазари.
Поради това лимитът от 8 млрд. евро по средносрочната програма има реални предпоставки да не бъде достигнат до края на 2017 г., която е третата година от програмата", допълни още министърът на финансите.
