Според концепцията за реформиране на експертизата на работоспособността ще има две комисии – едната, която ще оценява здравословното състояние на хората и втората – към НОИ.  Ако концепцията бъде подкрепена от НС, това ще изисква промени в няколко закона. Това каза в предаването „Лице в лице” социалният министър Бисер Петков.

Тази концепция беше разработвана продължително време от експертна група с участието на много институции и беше внесена от мен на заседанието на 25 октомври на Националния съвет по медицинска експертиза, уточни министърът.

Целта на двете комисии – експертизата на работоспобността е част от медицинската експертиза – ТЕЛК (териториалните експертни лекарски комисии) установява вида и степента на увреждане, противопоказните условия на труд на лицата и това така наречено телково решение е универсален ключ към всички права, които много закони дават на хората с увреждания, включително и право на инвалидна пенсия.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване лица с увреждания 50 и над 50% имат право на инвалидна пенсия. След като влезе в сила телковото решение, НОИ автоматично отпуска инвалидна пенсия на тези лица, обясни Бисер Петков.

Преценката на отделните права, които имат хората с увреждания, ще се прави от още една комисия – става дума за преценка и оценка на работоспособността, защото не може да се слага знак на равенство между лице с увреждане и неработоспособност на това лице, допълни министърът.

„Факт е, че има много хора с увреждания, който продължават да работят показва, че увреждането не е еквивалент на неработоспособност. Това е задачата на новата комисия, която се предлага да бъде към НОИ”.

Предложението е в тази комисия да има лекар със специалност „Трудова медицина” или „Професионални болести”, за да може тя да направи оценка на всички други фактори, от които зависи възможността на лицето с вид и степен на увреждане над 50% да работи.

На притесненията на хората, че НОИ ще опита да дава по-малко пари, министърът отговори с аргумента, че в много европейски държави, като Чехия и Полша, оценката на работоспособността се прави от осигурителните институти. Това не е нещо, което в България ще бъде прецедент, каза той.

В отговор на други притеснения, че хората с увреждания ще губят повече време, за да минат на две комисии, министърът уточни, че това не означава ходене на втората комисия, защото тя ще прави своята преценка на работоспособността по документи.

Един от основните документи ще бъде експертното решение на комисиите по медицинска експертиза, които ще бъдат към Министерството на здравеопазването, които ще бъдат съставени от лекари и ще определят степента на увреждане на лицата и дефицита във функциите на органите и системите на човека. Това ще бъде тясно специализираното решение на съответната комисия, заяви социалният министър.

Предвидено е като изключение в много специални случаи да има необходимост лицето да се явява на втората комисия, уточни Бисер Петков.

По думите му тази концепция е само един елемент от реформата, която се планира.

"Някак на заден план остана това, което колегите от МЗ предлагат, а то е нов модел на медицинска експертиза и съответно промени в нормативните актове, които вероятно ще дадат най-бърз резултат, ако бъдат реализирани".

Отпадането на тавана на пенсиите е запис в Кодекса на социално осигуряване, който гласи, че от началото на 2019 г. би трябвало да отпадне таванът на пенсиите за новоотпуснатите пенсии.

„За отпуснатите до края на 2018 г. се предвижда увеличение на максималния размер от сегашните 35% от максималния осигурителен доход, който при максимален доход от 2600 лв. е 910 лв. на 40% от максималния осигурителен доход. Тоест, таванът, доколкото ще остане, ще зависи от процента и съответно от максималния осигурителен доход, който обаче се приема всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване".

Разходът за новоотпуснатите пенсии не е голям, така че това няма да натежи много на бюджета на държавното обществено осигуряване, каза Бисер Петков.

"Това се свързва с една друга промяна, която ще влезе в сила от 2019 г., а именно отпадането на трите години от последните 15 преди 97-ма, които сега доходът от тези години участва при определяне на размера на пенсията.

Предвидено е от началото на 2019 г. съответно новоотпусканите пенсии да се изчисляват само то дохода на лицата след 97-ма година, което ще позволи данните от регистъра на осигурените лица, който се води от НОИ и НАП да се използват, което ще рационализира много процесът на отпускане на пенсии и ще вземе под внимание дохода на лицата, осигурителния принос за периода след 97-ма г., което вече е 20-годишен период".

Социални разходи в бюджета на МТСП са предвидени основно за политика за хората с увреждания – 81 млн. и 400 хиляди лв. повече, допълни министърът.

„Те са за увеличаване на т.нар. интеграционни добавки, които получават хората, което е свързано с увеличаване на гарантирания минимален доход от сегашните 65 лв. на месец на 75 лв., и съответно 68 млн. лв., които бюджетът ще предвиди за финансиране на услугите в домашна среда”.

Бисер Петков припомни, че от началото на тази година беше въведена нова месечна помощ за отглеждане на деца с увреждания по Закона за семейните помощи и деца, като бяха консолидирани всички плащания и значително беше увеличена помощта.

"В бюджета за следващата година се запазват тези нива – семейството на дете с увреждане, което е с над 90% степен на увреждане получава 930 лв. обща семейна помощ за отглеждане на дете, така че тази мярка продължава да действа. Това, което се опитваме да насочим, е към пълнолетните лица с увреждания, да осигурим финансиране.

Едното е повишаване на интеграционните добавки и второ – държавата поема финансирането на личните асистенти, които оказват подкрепа на тези хора".

Министърът допълни, че според разчетите 26 000 души с увреждания ще получават такава подкрепа от асистентска услуга.

Вижте какво още каза Бисер Петков във видеото: