Фредерик Бегбеде: Ако мислите, че притежавате някого, значи ще го загубите
Ако спрете да изненадвате вашата съпруга или съпруг, тогава идва смъртта, това е важно, каза най-известният съвременен френски писател
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 2
    0
Бегбеде

Най-известният съвременен френски писател Фредерик Бегбеде откри второто издание на кино-литературния фестивал „Синелибри“ преди дни.

В интервю за предаването „120 минути“ лошото момче на френската литература говори за фалшивия свят на рекламата, срещата си с наркотиците и важните неща в живота.

- Кой всъщност сте вие?

- Бегбеде: Не знам кой съм. Аз съм толкова различни хора наведнъж. И според мен всички имаме този проблем. Когато се събудя сутрин понякога съм много щастлив, час по-късно съм в депресия, после отново се променям. Пиша, за да разбера кой съм….Търся отговора на въпроса ви от 30 години.

- И сте в средата на нищото.

- Бегбеде: Да, точно така. Всички мои герои са изгубени. Изгубени са в комфортния свят, в който живеят и непрекъснато се оплакват от живота си. Опитвам се да се забавлявам със себе си. Това е основното гориво за писането ми. Опитвам се да се подигравам на себе си. И на другите, разбира се.

- Защо животът, който живеем е толкова сложен. Според вас например милионерите са андипресанти и са най-нещастните хора на света. Защо така?

- Бегбеде: Отдавна някой беше казал, че парите не са направили никого щастлив.

- Но ние живеем за парите.

- Бегбеде: Е, точно това ни е проблемът. Може би не бива да живеем само заради парите. Нуждаем се от по-добри мечти. Това е въпросът в моят филм "Идеал". Всеки търси идеал. Какъв е нашият Идеал? Не знам. Преди имаше много идеологии, заради които много хора са умрели. Сега нашите мечти са да имаме хубава къща, кола и това все не е достатъчно. Трябва ни нова утопия.

- Но тази утопия е нещо като Ада на Земята.

- Бегбеде: Вярно е. Много утопии се превърнаха в кошмари.

Бегбеде

- Четейки вашите книги за света на рекламата, разбрах вашето признание - един процент информация и 99 процента лъжа. Кой е най-тежкият ви грях от времето, когато бяхте в рекламния бизнес?

- Бегбеде: През цялото време бях в конфликт с хората, които искаха от мен да лъжа. Много е забавно и в същото време стряскащо.

- За какво сте лъгали?

- Бегбеде: За продуктите. Показвахме хубавата страна на един продукт, за да го продадем, но спестявахме истината. Когато работиш в рекламния бизнес, на теб ти плащат, за да лъжеш. Това е твоята работа. Ето това е една идеология. Живеем в консуматорски свят и рекламистите получават пари, за да ни убедят, че е прекрасно да имаш тази кола, че този продукт ще те направи щастлив. Хората спестяват пари, купуват, но това не ги прави щастливи. Ето това е най-голямата лъжа.

- И как решихте да си тръгнете? Да кажете Стига? Да напуснете работата си?

- Бегбеде: Написах книгата си, това беше моят начин да избягам. Разказах всичко, което съм видял и съответно ме уволниха от компанията. „Фредерик, тръгвай си".

- И какво им отговорихте?

- Бегбеде: Ами казах: "Бай, бай, вече съм свободен човек". Исках да пиша за всичко, което ме вдъхновява, а не да бъда вечно вързан за голяма компания. И се почувствах свободен.

- Чудя се как ли живее човекът, който изобличава материалния свят, но все си представям, че и вие имате хубав апартамент, кола, носите хубави дрехи. Вечеряте в луксозни ресторанти. Вие сте част от този свят.

- Бегбеде: Да, така е.

- Не живеете някъде високо в планината и не се храните с плодове от дърветата.

- Бегбеде: А ми се иска. Иска ми се да съм достатъчно смел, за да живея така.

- Но нямате смелост да изоставите собствения си ад?

- Бегбеде: Не. Моят идол е Селинджър. Той е напуснал светския свят, за да живее в бунгало в гората. И може би един ден, аз ще направя така. Всъщност аз имам малка къща на брега на Атлантическя океан в Южа Франция. Мога да живея там и може би това ще е моето щастие.

- Като стана дума за Селинджър, защо сте толкова влюбен в него?

- Бегбеде: Той е писателят, който най-точно определя човешката душа след втората Световна война. Ние не искаме да сме възрастни... Искаме да сме вечни тийнейджъри като в „Спасителят в ръжта". Никой не иска да остарее. Всеки иска да е свободен.

Не искам да остарявам. И много се страхувам от смъртта. Намерил съм доктори, които да направят така, че да стана 300-годишен човек. Но все още не са готови, имат още малко работа, но скоро ще стане.

- Вижте, обаче какво съвпадение - Селинджър е любимият писател на двама мъже - на Марк Дейвид Чапман, убиецът на Джон Ленън и на Лий Харви Олсуалд, убиецът на Кенеди. Има ли нещо общо между вас тримата?

- Бегбеде: Все още не съм убил никого. Но е вярно, че „Спасителят в ръжта” променя живота ви. Когато я прочетох като млад, сякаш чух глас, който ми каза това, от което имах нужда… Всеки лабилен, чувствителен, депресиран и меланхоличен човек ще се влюби в тази книга и ще се идентифицира с главния герой. И ако си склонен към насилие, може би те води до крайности. Това е роман, който те променя. Казва ти, не бъди възрастен, а този, който искаш да си.

- Ами любовта в живота ви? Трябва да призная, чи ви бях силно обидена, когато излезе „Любовта трае три години" Казах си - как така? И дълго отказвах да я прочета, а след това осъзнах, че не сте такъв циник.

- Бегбеде: Ама вижте, аз не съм решил нищо. Това е статистика.

- Стига де.

- Бегбеде: Да, в 140 държави хората се разделят след три години. Вярно е. Химията, биологията ни води от силно привличане в началото и след това с времето нещата се променят. Надявам се, че не сме животни и можем да избягаме от това правило. Има изключения, познавам хора, които са заедно от 40 години.

- Ами вашият живот сега - имате ли някого до себе си?

- Бегбеде: Женен съм от две години. Тоест, остава ми една година до края на брака.

- Разкажете ми за нея.

- Бегбеде: Писах за нея в „Уна и Селиндъж". Срещнах я в Женева, в Швейцария. Лара.

- И кое я прави различна от останалите?

- Бегбеде: Не искам да говоря за нея. Това ме смущава. Когато пиша за нея, съм много внимателен. Всяка дума е специално подбрана, ако сега ти разкажа нещо за нея, няма да е такова, каквото бих искал да бъде. Аз съм много романтичен.

- Не циничен, а романтичен?

- Бегбеде: Може би циничните хора се опитват да скрият факта, че са пълни с надежда или, че са разочаровани от живота. Това те ядосва и те кара да се шегуваш. Хората понякога се шегуват, защото се опитват да защитят себе си от страданието. И сега докато те гледам, ти си толкова красива, че това ме изпълва с болка. Аз страдам толкова много. Ама не ми вярваш. 

- Казвате, че не си спомняте нищо от детството си. Защо имате бели петна?

- Бегбеде: Мисля, че е заради тъгата в живота ми от развода на родителите ми. Бях на девет и изтрих всичко от паметта, но написах „Френска новела" в опит да възстановя паметта си и вече имам спомени. Благодарение на писането. Писането ми помага да се възстановя и да сложа думи в празните части от живота ми.

Бегбеде има две дъщери. Клое е на 17 години, а Уна на 1 година.

- Ревнив баща ли сте? Казвате ли на дъщеря ви внимавай с момчетата, знам много за тях?

- Бегбеде: Разбира се. На едногодишната още не й давам съвети... Тя е свободна, може да се вижда с всички момчета, с които пожелае. Но голямата Клое - тя е много разумна и сериозна. Тя ме е виждала да се развеждам два пъти. Да сменям жилища и не иска да живее като мен. Иска да има живот, противоположен на този на баща си.

- А говорили ли сте с нея за инцидента ви с полицията, когато ви хванаха…

- Бегбеде: Да, разбира се, разбира се.

- И какво й казахте?

- Бегбеде: Не прави като баща си. Казах й: "Глупав съм и направих глупости, а ти не бива да правиш така". Истината, е че тя не би се подала на подобни изкушения.

- А за вас каква е поуката от този инцидент?

- Бегбеде: Ами урокът, е че да отидеш на парти в Париж може да изглежда готино, но всъщност е опасно. Опасно е, защото или ще те арестува полицията или ще те убие терорист. Като цяло излизането в Париж е наистина опасно.

- Опитвали ли сте забранени неща и след този инцидент?

- Бегбеде: Дали съм взимал наркотици? О, не. Вече съм излекуван, напълно чист, разбира се.

Бегбеде

- Алкохолът, наркотиците, как ви караха да се чувствате?

- Бегбеде: Помагаха ми да пиша. От една страна писането ме прави срамежлив. Блокиран съм пред белия лист. Мисълта за всички тези шедьоври, които са написани преди мен. А когато пиеш, бяло вино, например, това помага. Прави те по-способен да започнеш да пишеш. Е, не казвам трябва да сте пияни, но пък знаете, че много писатели имат проблеми с подобна хедонистична невъздържаност.

- Кой е най-тъжният ден в живота ви?

- Бегбеде: О, имал съм толкова много.

- А най-щастливият?

- Бегбеде: Раждането на дъщерите ми.

- Значи сте човек като другите.

- Бегбеде:  Да.

Учудва се на себе си, че не вярва в Бог, но говори за него във всичките си книги.

- Бегбеде: Бях в Йерусалим и когато отидох там, където Христос е разпнат, и видях всички тези хора, които плачат на земята и целуват земята, това е много силно. И дори да не вярваш в Бог, това те докосва много. И аз запалих свещи и се помолих за моите близки, за моето семейство.

- А не мислите ли, че книгите ви са плашещи за читателя?

- Бегбеде: Истината понякога е плашеща, но аз се опитвам да търся емоции в книгите си. Показвам и тъжни, но и красиви, малки и ценни чувства, и се опитвам да накарам хората да се смеят на емоциите си и да поплачат за щастието си, за любовта.

- Какво виждате в очите им?

- Бегбеде: По време на прожекцията в София на моя филм в края много момчета и момчета ме прегърнаха. Финалът беше оптимистичен. Показах им ужасна комедия, много цинична, но накрая имаше светлина. Накрая на този луд живот, който живеем има оптимизъм.

- Как се обяснявате в любов на съпругата си?

- Бегбеде: Това е лично. Надявам се, че успявам да я изненадвам. Ако спрете да изненадвате вашата съпруга или съпруг, тогава идва смъртта. Това е важно. Трябва да се правят усилия, да се изненадвате.

- Повторете това, което казахте. Тук в България мъжете вярват, че щом са се оженили за една жена или живеят с нея, няма нужда от повече усилия. Вярват, че жената е с тях завинаги. Кажете им, че това не е вярно.

- Бегбеде:  Тя не е с вас завинаги. Ок? Тя не е с вас завинаги. Направете усилие. Облечете се добре, подарете й подарък, заведете я на уикенд във Венеция. Така е добре нали?

- Да, разбира се, с удоволствие бих приела.

- Бегбеде: Ако мислите, че притежавате някого, значи ще го загубите.

- Да поговорим за секс? Говорим за любов.

- Бегбеде: Какво става тук?

- Какво е сексът за вас?

- Бегбеде: Ако имате чувства, еротично превличане, химия, но преди това силни чувства в сърцето, сексът се превръща в изкуство. Иначе е само спорт.

- Трябва ли ви музика?

- Бегбеде: Не, не е хубаво да се слуша музика. Обичам да говоря мръсни неща в ухото на жената. Да създавам музика с думите ми. По време на секс изброявам много неща, които ми се иска да направя. Стана ли ви горещо сега? По-добре да изгасим тези прожектори.

- Накрая, ще ви помоля за един съвет. Аз съм на 34 години.

- Бегбеде: На 34 години?

- Според вашата философия трябва да променя нещо.

- Бегбеде: Добре, така, да видим. Щастлива ли сте?

- Мисля, че да.

- Бегбеде: Имате ли съпруг?

- Да.

- Бегбеде: Деца?

- Да.

- Бегбеде: Е, значи всичко е наред.

- Това ли е всичко?

Бегбеде: Няма нужда ди ви давам съвети. Имате перфектен живот.

- И аз така мисля.

  • 2
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре