България е на едно от последните места в Европа по усвояване на пари за наука и иновации. За следващите 6 години са предвидени 20 милиарда повече за науката на Стария континент, с които ще се осигури и по-високо заплащане за учените от Централна и Източна Европа.

Институтът по информационни и комуникационни технологии към БАН е сред отличниците в България и се нарежда на второ място по активност след Софийския университет. Станислав Стойков и Жан Мишел Селие в момента работят по международен проект.

„Преди се занимавах с наука в Съединените щати, но реших да дойда тук, защото вярвам, че България има голям потенциал”, казва Селие. „Работата ми тук е един вид продължение на докторантурата, която направих в Португалия. Занимавам се с нелинейни динамични модели на еластични конструкции”, допълва Стойков.

Въпреки доброто представяне, Институтът има постоянни трудности. Парите не стигат, а държавата бави задължителното съфинансиране на проектите от Фонд "Научни изследвания".

Успехът при кандидатстване у нас е 15% при средно за Европейския съюз 20%. България е използвала по-малко от половин процент от фонда за наука и иновации.

Сред водещите причини е и голямата административна тежест. Очаква се тя да бъде намалена през следващия програмен период. Предвижда се и учените от Централна и Източна Европа да получават повече пари. До сега възнагражденията им бяха в пъти по-малко от парите за колегите им на запад.

Бюджетът на Седмата рамкова програма през изминалите 6 години беше 50 милиарда евро, а тази на наследникът й - Хоризонт 2020, ще бъде с 20 милиарда повече.