За година животът ни е поскъпнал с 2 на сто, изчислява статистиката. Инфлацията през февруари спрямо предходния месец е 0,3%.
Статистиците изчисляват, че през февруари и хранителните, и нехранителните стоки поскъпват с под половин процент.
Те пресмятат, че като напълним кошницата и купим всичко, което е нужно за масата, излиза, че годишно за насъщния даваме 40% от доходите си.
След това идват разходите за издръжка на дома. В топ 5 се нареждат харчовете за транспорт, а за здраве средно се падат около 7% от разходите ни. И макар че на пенсионерите обикновено им е най-трудно, оказва се, че има и изключения.
Разходите за здравеопазване на възрастните обаче скачат при това значително над средните изчисления на статистиците.
Статистиката показва, че при хранителните продукти през февруари най-много поскъпват краставиците и пипера, но по-скъпи са били и брашното, и макароните.
По случай Световния ден на правата на потребителя националната статистика разпространи данни за общия потребителски разход на българина за 2016 г.
Най-голяма част от парите ни отиват за храна – 37,3%, следвани от парите за жилища и битови разходи – 17,3%. Другото голямо перо в разходите са транспортът – 8,3% и здравеопазването – 6,7%. За свободно време, култура и почивка българинът отделя 5,8% от средствата си, за съобщения – 5,4%, за алкохол и цигари – 5,2%, за други стоки и услуги – 5,1%, за жилищно обзавеждане и поддържане на дома – 4,5%. На последно място в разходите са дрехите и обувките – 4,4%.
Средно на лице от домакинство българинът изяжда 88 кг. хляб годишно, 45,6 кг. месо. Най-предпочитано е птичето месо – 10,8 кг., следвано от свинското – 9,5 кг., малотрайни колбаси – 6,9 кг., трайни колбаси – 3,7 кг., агнешко – 1,1 кг. и телешко – кг.
27,3 литра е консумираният алкохол средно на лице от домакинство за 2016 година. Най-предпочитана от българина е бирата – изпиват се по 20,3 литра, следвана от виното – 4,4 литра и ракията – 1,9 литра. Другите видове алкохол, които са потребявани са 0,6 литра.
Сред млечните продукти българинът предпочита най-много киселото мляко – 27,5 кг. на година, следвано от прясното мляко – 17,3 литра, сирене – 11,8 кг, кашкавал – 3,9 кг., други млечни изделия – 2,3 кг. и яйца – 140 бр.
Българинът консумира 70 кг. зеленчуци на година средно на лице от домакинство и 49 кг. плодове.
Най-предпочитани са доматите – 20,6 кг., след което краставиците – 11 кг., пипер – 7,8 кг., зеле – 6,5 кг.
От плодовете най-предпочитани са южните плодове – 14 кг. на година, дините и пъпешите – 12,5 кг., ябълкие – 11,9 кг. и крушите – 0,8 кг.
Средно на лице от домакинство потреблението на компоти на година е 8,3 кг., а на конфитюри – 0,7 кг.
