От началото на месеца 2 000 младежи се явиха на тест за психическа пригодност, за да бъдат приети в армията. За едно свободно място се борят шестима кандидати.
Един от тях е 24-годишният Николай Иванов от Стара Загора. Младежът е безработен и определя армията като единствената и най-добра перспектива за себе си. Ако не се получи, казва, че ще потърси късмета си в чужбина и няма да се върне в България.
Марин Атанасов също не може да намери работа в родния си край. Казва, че в Карловско военната служба остава най-предпочитаната работа. Младежът се надява да бъде одобрен. „Това ми осигурява доход, с който да поддържам семейството си и ми позволява да работя по специалността си. Аз съм шофьор и монтьор на автомобили.”, обяснява Марин.
Защо искат да стават войници и как изглежда психотестът, през който трябва да премине всеки от кандидатите за армията - интервю на Кристина Баксанова с д-р Красен Даскалов от центъра за Психично здраве и превенция към ВМА.
-Д-р Даскалов, какво представлява процедурата за психологическа пригодност за военна служба?
Психологическата пригодност се установява чрез процедура, състоящата се най-общо от две основни части- първата е т.нар. „батерия от психологични тестове”, а втората част е провеждане на психологично интервю със специалист от Центъра за психично здраве и превенция към ВМА.
Психологичните тестове целят да определят пет основни показателя на кандидата. Първият е стресоустойчивост, тъй като армията и в мирно, и във военно време и по време на мисия е в висока стресова среда на живот.
Вторият е адаптивност – колко бързо и адекватно човек може да се справи с едни променени условия, защото армията сама по себе си е променено условие. В армията ситуациите се променят бързо. Затова изследваме до колко бързо и адекватно човек може да се справи с тези условия.
Другите показатели са работа в екип, вземане на решения и комуникативност.
След попълването на тестовете, кандидати преминават през интервюта с психолози, където в един по-интерактивен модел допълнително се изследва мотивацията им - защо искат да постъпят в армията, проучва се как през живота си те са се справили с определени ситуации, например доколко са били адаптивни при смяна на училище или среда, в която са живеели. Проверяват се желанието и мотивацията им за участие в мисии, защото участието в мисии е едно от основните задачи в българската армия. След приключване на процедурата кандидатът си тръгва и започва нашата работа- обработването на тестовете. Имаме екип, който обсъжда всеки кандидат и се взима решение дали кандидатът е психично пригоден за постъпване в армията или не е.
-Какви въпроси съдържат тестовете?
-Психологическите въпросници, които използваме не могат да бъдат разказани. Един от въпросниците е за определяне на личностните качества на кандидатите. Той съдържа 180 въпроса и 12 скали на оценяване. Те общо оформят чертите, качествата на един кандидат. Отговорът само на един въпрос не носи никаква информация. Но има всякакви въпроси. Има въпрос „ Обичате ли майка си?” или „Когато вървите прескачате ли плочките по тротоара?” Но отговорът на един въпрос не дава пълна информация за човека.
-Какво следва след като определите, че психиката на един кандидат е пригодна за армията?
-Следващата стъпка, върху която работим е изготвянето на професиограма за всяка длъжност и напасване на кандидатите за съответната длъжност. В момента ние приемаме хора, които могат да се адаптират в армията. След това ние търсим хора за съответните професии и длъжности в армията. Но в армията има над 2 хиляди длъжности за разлика от една частна фирма, където длъжностите са средно стотина. Подготвянето на професиограмите изискват много време и пари. Такива професиограми направихме за някои от позициите за мисии.
-Как проверявате дали даден кандидат е преживял психически срив и дали не страда от психично заболяване?
-Отговорът на този въпрос има два важни момента. Кандидатът сам определя как да отговори. Разбира се нашите въпросници измерват и т.нар. „скала на лъжата”, което не означава, че кандидатът е лъгал, а че просто е премълчал.
Второто е, че нашият анализ е моментна снимка на състоянието тук и сега. Няма гаранции. Никой не може да гарантира какво ще се случи след време. Никой не може да каже дали няма да настъпи важно житейско събитие, което да промени психологичната оценка на кандидата. Като казвам „важно житейско събитие”, това означава събитие важно за човека.
Още със създаването на центъра от 1998 година ние залагаме много на ролята на командира, който да идентифицира хора, които проявяват рисково поведение.
Преките командири- взводни и ротни имат пряк контакт и те най-добре могат да видят и да преценят една промяна в поведението. Вложили сме много време и усилия да обучим тези командири да видят и разпознаят промяната. Имаме около 50 психолози в армията извън нашия Център.
Командирите могат да насочат към психолог всеки военен, за когото преценят, че има промяна в поведението.
Миналата година към всички поделения бяха създадени комисии за превенция на рисково поведение. Задачата им е именно тази- работа с идентифицираните от командира военнослужещи с рисково поведение. Смятам, че това работи много успешно, защото през изминалата година в българската армия няма нито едно убийство. През последните няколко 3-4 години има трайна тенденция на намаляване на самоубийствата в армията и през последните 5 години нямаме самоубийство поради военни причини. Отговорно мога да заявя, че армията не продуцира самоубийства, но в голяма степен подпомага реализацията им заради достъпа до оръжие.
-Как ще коментирате двата трагични случая през последните дни?
-Не съм запознат с детайлите по случая със сержанта от Пловдив, но това, което чувам и чета от медиите, е, че той не е имал съмнително поведение. Напротив, дори е бил предложен за повишение. Според мен причините за този акт са извън армията. Не искам да оневинявам армията, но когато има проблеми хората стават по-затворени. Ако човек започне да си раздава вещите това също е доста подозрително, ако започне за пита за отвъдния живот е подозрително... В този смисъл армията не е допринесла за този трагичен акт, но най-вероятно е можела да го предотврати. От това, което чета може би натискът на финансовите институции е бил определящ.
Човек в един момент губи ориентира си в резултат на всички стресови събития и започва да си задава въпроса: Кой съм аз ? Какво правя? В зависимост от своите ресурси от подкрепата, която получава от семейство и близки, човек успява или не успява да си отговори на тези въпроси. Допускам, че сержантът може би не е намерил адекватния отговор на тези въпроси.
-Кога социалните фактори стават толкова силни, че да променят поведението на един военнослужещ?
-Армията е представителна извадка на обществото. Тя е достатъчно отворена и всичко, което се случва извън армията се случва и в армията. Всички проблеми, които имаме извън армията, няма начин да не бъдат прехвърлени в армията. Всички негативни въздействия- финансови или семейни проблеми, по някакъв начин изтощават психологичната енергия и ефективност на военнослужещия и на всеки един човек, където и да работи той. Това намалява неговата професионална ефективност.
- Как изглежда кампанията тази година?
- Това, което прави впечатление е, че броят на кандидати многократно надхвърля броя на местата. При около 300 обявени места дотук имаме преминали около 2 хиляди кандидати, а до края на кампанията очакваме още около 500 души.
Има един огромен интерес. Кандидатстват предимно млади хора до 25 години. Кандидатстват много жени. Основната мотивация на кандидатите е финансовата. В условията на растяща безработица и снижена социално-икономическа ситуация в страната и в региона Карлово, Стара Загора, военната професия със социалната и финансовата сигурност, която предлага е много привлекателна. Някои от хората не знаят за какво става дума, не са били в казарма, нямат опит, нямат близки, познати нито роднини, които да ги информират, но те са съгласни да опитат тази работа, защото ще им даде стабилност.
