9-и септември – историята се пише от победителите
Не партизаните, а генералите от Военния съюз „Звено“ извършват преврата на 9-и септември 1944 г.
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 0
    5
Девети септември

9-и септември е христоматиен пример за максимата, че историята се пише от победителите.

Не партизаните, а генералите от Военния съюз „Звено“ извършват преврата на 9-и септември 1944 г. Още на 8 септември тяхната роля и навлизането на Червената армия в цяла Североизточна България са решаващи за дълбоката културна и социална промяна в Трето българско царство.

Само около 300 въоръжени партизани слизат от планината в София. А Червената армия стъпва у нас с около 150 хил. войници от Трети украински фронт и Черноморския флот.

Девети септември

„Нейният образ изглежда много героично и привлекателно за мнозина, при това не само за комунисти – в нея са съсредоточени надеждите за едно по-добро бъдеще на много по-широк кръг от хора“, коментира председателят на Държавната агенция „Архиви“ Михаил Груев.

Михаил Груев
Снимка: bTV

Окупационните войски извършват класическа военна акция в България, която в този момент се оказва във война с целия свят.

„Те идват от фронта, от една тежка операция при Яш и Кишинев. Вече са воювали три години и гледат на България просто като на военна плячка, като на трофей“, добавя Груев.

В следващите три години десетки хиляди съветски войници пребивават у нас на издръжка от бюджета. Войната вече е свършила и червеноармейците разполага със свободно време.

Девети септември

Съветските войници чупят пейките в Борисовата градина, за да ги използват за огрев. И разхвърлят бидони със зеле и краставици по алеите.

Вследствие на техните набези от Зоологическата градина изчезва рядък вид чифтокопитно. Архивите пазят молбата от наша страна загубата да бъде възстановена от Московския зоопарк.

Щабът на Черната армия се позиционира в Сливен, но на практика съветите превръщат в щабове частни домове в цялата страна.

Архивите пазят статистика за убити и изнасилени от онова време. 

Едно момче е на 12, когато посреща Червената армия в Добруджа и я сравнява с пагубната румънска окупация, приключила само четири години по-рано.

Коста Василев
Снимка: bTV

„Няма по-тежки години от румънската власт. Баща ми са го гонили да го убият и той се криел в брашнения  сандък. Помня само черни забрадки вкъщи. Истории, тъжни истории... това ми е най-тежкият период“, разказва Коста Василев.

Руснаците идват да поят и сменят конете си в двора на Коста. Тогава родителите му почти заключват сестра му вкъщи.

„На майка ми и баща ми бяха казали сестра ми да се не показва, докато минават, защото се носят слухове, че посягат на жени, което за един фронтовак... това му е хобито“.

Като син на богат земевладелец Коста се оказва от „бившите“. Поради неблагонадеждност му забраняват да се запише за моряк.

„Една секретарка ми влезе в положението и каза: „Вижте какво пише тук: „Произход: богато земеделско семейство“ – това ми беше горчилка голяма в живота“, споделя той.

Липсата на работнически произход му носи трудности и докато влезе да учи агрономство.

Коста Василев обаче успява с труд и талант да се върне в Добруджа и да се наложи като специалист по сортови семена у нас и в чужбина.

Той преживява дори и времето, когато Добрич и Варна бяха преименувани на Толбухин и Сталин.

„Мазнишки политики на висшето съсловие партийно по него време – тогава отечественофронтовско правителство. Но тези работи по-късно ми станаха ясни“.

Вижте повече във видеото:

  • 0
    5
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре