През следващия програмен период България ще получи 7,5 млрд. евро за селско стопанство, обяви евродепутатът Ивайло Калфин на конференция „Новата Обща селскостопанска политика на ЕС 2014-2020г.“ Той уточни, че парите за сектора ще се увеличат с около 2 млрд. евро спрямо предходния програмен период за сметка на средствата по Програмата за развитие на селските региони, които ще намалеят с около 1,5 млрд. евро.

По думите на вицепремиера, който отговаря за парите от европейските фондове Зинаида Златанова, субсидиите ще бъдат изравнени с тези на другите държави от ЕС, младите фермери и малките производства ще се подпомагат по-усилено, докато субсидиите за големите земеделски стопанства ще намалеят.

„Пакетите са договорени през февруари 2013 г. в Европейския парламент. Идната седмица предстои най-тежкият дебат за селскостопанската политика”, допълни Калфин.

Евродепутатът предложи и да се създаде група на високо равнище, която да започне дебат за сформирането на бюджета на ЕС, защото в момента 80% от средствата са вноски от държавите членове.

След гласуването на бюджета до 2020 г. следва да бъдат гласувани и отделните политики на ЕС. Благодарение на Лисабонския договор, ЕП е имал засилени правомощия при изготвянето на бюджета и институцията се е възползвала от това си право, обясни Калфин.

Бюджетната комисия е успяла и да постигне договореност за преразглеждане бюджета през 2016 г. Към момента средствата в него са 960 млрд. евро, 906 млрд. евро от тях ще отидат за директни плащания. Това се дължи на очакванията за подобрение на икономическия и финансов климат в страните членове.

В селскостопанската програма има и промени. За следващия период ЕС ще отдели с 4% по-малко средства по нея, което е 379,179 млрд. евро. Новият начин на разпределение предвижда 40% базово плащане на площ, 30% допълнително зелено плащане към базовата субсидия и до 13% за подпомагане, обвързано с производството.

Сред нововъведенията е създаването на резерв, в който ще се задържат част от средствата. Те ще се използват за изплащане на компенсации, ако възникнат ситуации, в които производителите претърпят поражения от суша и наводнения. В случай, че няма такива, заделените средствата ще бъдат изплащани през следващата година.

Приоритетно ще се стимулира младите фермери, като те ще бъдат с 25% повече за плащане на декар през първите 5 години, както и неблагоприятните региони. България в страната в ЕС, в която има най-много производители и най-малко фермери. Регистрираните земеделски производители са 67 614, а земеделските стопанства са 370 222, а в ЕС има 12 млн. земеделски стопанства, които осигуряват 6% от БВП на съюза.

Евродепутатът Филиз Хюсменова, която е и зам.-председател на комисията по регионално развитие подчерта, че през новия програмен период фондовете ще работят заедно. Тя допълни, че през миналия период е имало стремеж към опростяване на правилата за кандидатстване. Според новите правила всяка държава ще трябва да изготвя национална програма или пакет за развитието на селските региони. Филиз Хюсменова призова и България да се възползва от възможността да включи повече общини в програмата за развитие на селските региони.