Едва 12 на сто е делът на хората, които желаят нови парламентарни избори, а близо 40 на сто смятат, че в една или друга форма правителството ще се задържи на власт до края на мандата си. Това сочи национално представително социологическо проучване на АФИС, проведено в периода 21-25 юли т. г.
„Кабинетът се крепи най-вече на баналността: Бойко Борисов за трети път е министър-председател, поведението на управляващата партия, макар и неодобрявано, е добре познато, опозицията не е достатъчно мощна и безусловно приемлива, за да наложи обществен натиск за промяна. Дори и корупционните и другите скандали около властта не правят това впечатление, които биха направили в близкото минало”, посочват социолозите.
Евентуални нови избори няма да доведат до никакви съществени размествания, отчитат социолозите. Въпреки че първа политическа сила е групата на потенциалните негласуващи, съотношенията между основните партии се запазват в предишните граници.
Ако сега се проведат парламентарни избори, 25,7% от хората биха гласували за ГЕРБ, 23,1% – за БСП, а 5,7 на сто – за Обединените патриоти.
ДПС би получило подкрепата на 4,9%, „Воля” на Веселин Марешки – на 3,2 на сто, а Реформаторският блок – на 2,1 на сто.
Преизчислените данни спрямо дела на потенциалните гласуващи показват, че при евентуални нови избори в парламента ще бъдат представени същите партии и коалиции, които и сега участват в работата на законодателния орган на властта, посочват от АФИС. Най-малко щети от положението понася главната опозиционна сила – БСП, заради което дистанцията между нея и водещата политическа формация ГЕРБ се е скъсила до стойности, които са били регистрирани непосредствено преди проведените предсрочни парламентарни избори през пролетта.
Най-големият губещ е групата на извънпарламентарните партии, но и двете формации от управляващото мнозинство инкасират съществен отлив на подкрепа в сравнение с вота, който са получили на парламентарните избори. БСП запазва предишното си влияние, но кризата при останалите политически сили я е предвижила по-напред в общата класация.
След изтощителната поредица от избори през последните четири години – три пъти извънредни парламентарни, местни, европейски и президентски, апатията и разочарованието от дейността на институциите и партиите вземат връх. Изводът се потвърждава от продължаващата ерозия на доверието в основните институции, както и от отлива на избиратели от политическите партии, отбелязват социолозите.
Президентската инсттитуция е лидер в доверието на гражданите. „Дори и след публичната кампания на управляващите срещу президента по всички основни събития и драми, съпровождащи този конфликт – геополитически ориентация, превъоръжаването на армията и пр., позитивните оценки на гражданите гравитират към страната на президента”, се изтъква в изследването.
На дъното в класацията е съдебната власт, но и парламентът я следва по петите.
Мандатът на Народното събрание е още в началото си, а рейтингът на върховната институция на властта е в стойности, характерни за края на дейността на парламента, и близки до типичната за навечерието на нови избори атмосфера.
Няма нито една тема или актуален проблем, по които намеренията или действията на управляващите да срещат разбиране или одобрение от страна на гражданите – от икономиката и социалната политика до международните отношения. Мнозинството от гражданите преценяват, че живеят по-зле в сравнение с миналата година и нямат позитивни очаквания за близкото бъдеще.
Във всяко българско домакинство има най-малко един човек, който е емигрирал от страната или в близко време възнамерява да го стори. През миналата година това състояние е било валидно за всяко второ домакинство.
Във всяко второ българско домакинство има най-малко един работещ, който или е губил работното си място, или се опасява, че в близко време може да го загуби. През миналата година този дял се е отнасял за всяко трето домакинство.
Данните са от национално представително социологическо проучване на Агенция АФИС, проведено в периода 21-25 Юли 2017 г. Интервюирани са „лице в лице“ в техните домове 1050 пълнолетни български граждани в населените места в цялата страна. Проучването е направено в рамките на изследователската програма на агенцията и е финансирано със собствени средства.
