40 години след труса в Свищов: Вината на оцелелите и гледките, които няма да забравят
Семейството на Елза Славова дава девет жертви
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 0
    0
свищов, земетресение, трус, вранча, жертви
Снимка: btvnovinite.bg

4 март 1977 година, часът е около 21:30. Земетресение с магнитут 7,4 по Рихтер разлюлява окръг Вранча в Румъния. Земният трус е усетен в цялата страна, но най-пострадал е Свищов. Жилищен блок и общежитие се сриват до основи, а загиналите са стотици. Цели семейства остават под руините.

В моето семейство бяха девет човека - сестра ми, мъжа й и двете им деца, майка му, баща му, едната му сестра с детенцето и детето на другата сестра, споделя Елза Славова.

свищов, земетресение, трус, вранча, жертви
Снимка: btvnovinite.bg

Списъкът на жертвите от труса е като писан на коляно, а вече 40 години го пази Тодор Георгиев. Полковникът от МВР още сънува събраните в редици тела в строящата се по това време болница в града. По това време той е работел в окръжното управление на МВР Велико Търново. Земетресението го заварило у дома.

свищов, земетресение, трус, вранча, жертви
Снимка: btvnovinite.bg

Спомня си, че тогава е гледал по телевизията филм - „Родени от революцията". Тогава е имал бебе на 13 дни, което е било в банята с майка си и сестра си. „Настъпи една паника - рев, плач. И в тази суматоха получавам нареждане на дежурния на МВР да се приготвя, след 15 минути да имам готовност да пътувам за Свищов”, посочи той.

През 1977 г. Елза е на 21 години от Свищов. Във фаталната нощ била във Видин, където работела временно. По време на смъртоносния трус била втора смяна на работа в Химкобината.

свищов, земетресение, трус, вранча, жертви
Снимка: btvnovinite.bg

„Усети се и там, падаха мазилки, бягахме, но приключи. Живеех в младежко общежитие, прибрах се и на другия ден ме събудиха от рецептурата и ми донесоха телеграмата”, разказва тя. В писмото пишело, че сестра й е починала.

свищов, земетресение, жертви

Елза и Тодор тръгват към Свищов и въпреки че знаят, че е станал инцидент, дори не подозират за мащабите му и не подозират, че това ще промени животът им из основи.

„Не знаехме точно какво е станало. По път, след Павликени, срещнахме стотици коли, които пътуваха, някои ни спираха и казваха: „Хора, къде сте тръгнали? В Свищов е ад, връщайте се”, казва Тодор.

свищов, земетресение, трус, вранча, жертви
Снимка: btvnovinite.bg

Той пристига пръв в опустошения град. „На другия ден щеше да бъде рождения ден на племенника ми, той беше роден на 4 март, масата е била сложена в хола със столовете, с бялата покривка, всичко наредено, че на другия ден всичко да е готово, те просто си живееха там , 9 и нещо вечерта с толкова малки деца всички са си вкъщи”, споделя Елза.

свищов, земетресение, трус, вранча, жертви
Снимка: btvnovinite.bg

По ирония на съдбата сестра й била женена за гръцки партизанин, навремето семейството му избягало, за да търси по- добър живот.

Тодор Георгиев си спомня, че разчистването е започнала около 6 сутринта. „Обстановката беше изключително тежка, напрегната, паника голяма. Хората тичат и не знаят кой накъде да върви. В такава паника беше изпаднал града”, казва той.

Това, което никога няма да изчезне от съзнанието му е лицето на починало бебе, което е извадил от отломките. „Това дете Ники Янис сега е запечатано в съзнанието ми, с отворени очички и една замръзнала усмивка на личицето.”

свищов, земетресение, трус, вранча, жертви
Снимка: btvnovinite.bg

Елза допълва, че телата са били в ужасно състояние, а сестра й е била неразпознаваема заради прахта. „Когато извадиха сестра ми не съм я познала, защото казаха, че са намерили руса жена, но това е било от праха и от варта, а бяха извадили точно сестра ми - тя беше с черна коса.”

Тодор никога не забравя и друго дете, малката Робертина, което е била в блока заедно с баща си. Дядо й дошъл да разпознае сина и внучката си. Позволили му да отреже красивата й руса плитка да си я вземе – в плик.

свищов, земетресение, жертви

На третия ден всички от семейството на Елза са открити. Отива да ги разпознава майка и Ана. От ужасяващата гледка побелява.

Докато тече разчистването опечалени от цялата страна се стичат, за да погребат роднините си. Във вестниците едва дни по-късно се споменава за сериозно земетресение с разрушения, но почти никъде за голям брой жертви. Самият Тодор Живков попитал Тодор какъв е броят на жертвите, след като го помислил за лекар.

свищов, земетресение, трус, вранча, жертви
Снимка: btvnovinite.bg

„Казах му: „Другарю, Живков, най-неприятно - 27 деца". В този момент, като му казах 27 деца, видях в очите му две сълзи как протекоха и ме гледаше може би 30 секунди. Другарю Живков, това е елитът на града", той само ми повтори „елитът на града си е отишъл".

Тогава Живков се е обърнал към тогавашните партийни ръководители и им казал да запомнят, че  когато ще се правят партийни блокове, то трябва ръководните хора от един град да бъдат в една и съща жилищна сграда.

Докато вестниците се пълнят с оптимистични заглавия, възхваляващи задружните усилия на работници и граждани да разчистят лобното място на 109 жертви, оцелелите така и не получили възмездие.

свищов, земетресение, трус, вранча, жертви
Снимка: btvnovinite.bg

Появяват се и съмнения, че блокът, който се срути не е строен правилно и безопасно. Според проби е имало повече пясък, отколкото цимент в материалите, а според друга информация зданието е проектирано за 5 етажа, а в последният момент е станало 8.

От 8-етажния гигант се спасяват само трима души- баща и син, които били до вратата и момиче на около 12 години, което стояло на терасата, за щастие при падането на блока тя се къса и се приплъзва напред.

свищов, земетресение, трус, вранча, жертви
Снимка: btvnovinite.bg

„Ужасно е, но земетресението си е природна стихия, срещу която нищо не може да се направи  плаче, но обвинявам тогава, че много безотговорно строяха, безотговорно е взето и решението от 5-етажен да стане 8-етажен”, категорична е Елза.

Тодор прекарал 28 дни сред руините. Собствената му майка не е могла да го познае – брадясал и изнемощял.

Елза сподели, че много трудно се живее след това, дори самата тя изпитвала вина, че е оживяла.

  • 0
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре