Макар повечето живи ветерани от войната да са към деветдесетте и този 9 май те не пропуснаха да се поклонят пред паметника на Съветската армия и да си спомнят за 9 май 1945 година.
"На 9 май бях в Москва, Москва неописуема, улица "Горки", Червения площад. То народ не може да преминат, всички се прегръщат, целуват се, че победата настъпи, че останаха живи”, спомня си 92-годишната Анка Димитрова.
Във Втората световна война загиват 100 млн. души, като само Съветският съюз дава 20 млн. жертви. България – около 60 000.
"Но 9 май е не само спомен, не само почит към загиналите, не само уважение към живите ветерани, но и също така ден за размисъл и за мобилизация, тъй като и днес, в двайсет и първи век, има политически сили, които се основават на ксенофобията, на омразата”, каза Сергей Станишев.
Той подчерта, че без Деня на победата нямаше да го има и Деня на Европа.
"Ако беше победил фашизма, първо всички евреи щяха да изчезнат, това го опитаха и доста народ мина през камерите, след това щяха циганите за чиста раса, ред беше след това на славянските народи”, коментира Здравко Стоичков
По случай празника вицепрезидентът Ангел Марин награди с медали ветерани от войната.
В България има над 17 000 живи ветерани от Втората световна война. Тези хора са били част от българската армия, която воюва срещу Хитлеристката коалиция и помага за изтласкването на силите на Вермахта от Сърбия, Македония и Косово. Светослва Иванов стана свидетел на една емоционална среща. Срещата на един войник и неговия танк, 66 години след края на войната.
Това е една среща, която не се нуждае от уводни думи. Можем да кажем само, че Венелин Попов, тогава поручик, е в предните редици на танковете, които влизат в Крива паланка със задачата да изтласкат хитлеристките войски. Това се е случило преди 66 години... За да може този човек да види танка си отново... днес.
"Това е моят верен другар! С него влязохме първи в Крива паланка. В училището спасихме осемнайсет, войниците бяха оградени от немците... След това бяхме при Сражин, там беше най-лютият бой... Там получих вторият орден за храброст", спомня си Венелин.
Спомените от спасяването на войниците се връщат. Връщат се и историите за двамата другари от екипажа на танка, които са покосени от куршуми непосредствено след влизането в Крива паланка.
"Ние бяхме показани до кръста голи. Бяхме обсипани с автоматични картечници и се скрихме - пуснахме капаците. Обаче командирът - поручик Драганов беше улучен в главата, но куршумът така мина, че само окото му изкара и се заби в главата на радиотелеграфиста... Войната е едно ужасно безсмислие на човечеството... Не с война се решават въпросите. И не този, който мислех аз носи ордена за храброст, е героя... Имаше много войници, които по време на война, в извънредни ситуации показваха извънредни качества", признава ветеранът.
Според някои историци България е изпратила хилядите войници като Венелин Попов далеч от пределите на родината, за да смекчи условията при подписването на мирните договори и да се отдалечи от образа на съюзник на Хитлер. Тези сложни въпроси обаче не занимават стария войник, защото той е отишъл на фронта само с една мисъл:
"Когато се постави въпросът за защита на родината, това нямаше никакво значение и голяма част от българското офицерство, от старото офицерство изпълни достойно своя дълг... Това е благодарение на възпитанието на нашата българска армия".
