Пенсионираният ветеринар Георги Куков от мелнишкото село Враня пази и до днес рецептата и технологията, по която е правено любимото вино на българския революционер Яне Сандански. Екипът ни посети избата му, за да разбере каква е тайната на хубавото вино – стара, но все още жива традиция.  

Георги Куков използва за прочутото си червено вино грозде от сорта широка мелнишка. За да стане еликсирът наистина хубав, подготовката започва 40 дни преди гроздобера.

"Съдовете трябва да се обработят така, че да бъдат идеално чисти. Мръсните съдове могат да развалят хубавото вино и това, което сте го сложили като грозде да се развали”, сподели майсторът.

За бъчвите си Георги Куков използва смес от сода и листа от смокиня.

"Трябва поне 24 часа да престои в съдовете, за да може да улегне, както му казват, да се изпари излишната вода, която има в гроздето и след това вече се минава към обработка на гроздето. Като са вече чисти бъчвите, се минава - ние му викаме мачкане. Едно време имахме един голям съд, в който гроздето го мачкахме с ботуши. Мъжка работа е това, защото вътре, като влезе човек, е уморително и трябва да бъде малко по-тежък, за да може гроздето да си намери майстора”, беше категоричен Куков.

Днес вместо с крака гроздето се мачка с ръце, отново мъжки. В района на почит е червеното вино със сладка жилка. За да добие желания вкус, то се контролира ежедневно, като се преточва многократно.

Куков ни показа и технологията на източването, която е много важна за качественото вино.
По време на демонстрацията добавя и още една любопитна история, разказвана от неговия баща. А тя е, че в избата се е крил Яне Сандански с четниците си. Пили са от виното на дядо му, направено по същия начин.

"Даже казват, че и Чърчил е пил от мелнишкото вино. Затова е и живял толкова много години”, допълни той.

Районът е известен и с бялото си вино, направено от керацуда - дребно и неугледно грозде, от което става прочутото вино. С него трябва да се внимава съветва Куков, защото е пивко, но много силно.