Освен като политик, журналист и писател, Любен Дилов – син вече е известен и като запален гмуркач. Хобито му запълва голяма част от свободното му време и с времето и опита чисто любителските гмуркания стават професионални изследователски експедиции.
"Преди 20 и няколко години за първи път съм го правил. Имаше една организация за съдействие на отбраната по времето на комунизма. Само там и в Морския клуб във Варна можеха да се карат курсове за водолази, но тогава не си ги завършихме, защото това почти на 90% означаваше служба във флота, която е три години. Самият инструктор ни спаси. Каза: Момчета не си взимайте последните изпити.”, спомня си журналистът.
"След като напуснах активната политика, имах вече доста време за хобита, а и отделно бях страшно изкушен от една фондация Black Sea Technical Diving, в която много колоритни фигури участват – Мишо Заимов, Владо Явашев, Росен Желязков, които подпомагат изследванията на Центъра по подводна археология в България. Освен да обучават млади водолази и да развиват хобито, те правят наистина много сериозни научни изследвания, в които участвам, доколкото мога. Аз все още не съм толкова добър, колкото тях. Спускам се до 60 метра дълбочина”, сподели Дилов-син.
"Червено море е едно от най-прекрасните места за гмуркане в света. Там се правят и почти всички рекорди за дълбочинно спускане. За разлика от Черно море, което е много страшно. Голямата ми радост в подводното гмуркане е изследването на потънали кораби. Тези кораби са изследвани отдавна, не крият някакви тайни в тях, макар че винаги се намират нови неща. В Черно море има страшни кораби, изключителни, но трябва да си доста по-добър водолаз, отколкото за Червено море. Черно море, поради ниската си соленост и ниско кислородно съдържание, е много "любезно” към всякакви метали и дърво. Запазват се кораби от 6 века пр. хр. По-трудно е, защото е много тъмно и много студено, има много силни подводни течения, много променливо. То е с изключително женски характер. Росен Желязков, който постави два рекорда подред по дълбочинно спускане в Черно море, най-дълбокото му гмуркане е 148 метра, а световният рекорд е над 220 метра”, обясни Дилов-син.
Експедициите, от които е част Любен Дилов, са съвместно с Центъра за подводна археология, където по думите на журналиста работят страхотни професионалисти, "но и те, като всички учени в България, страдат от липса на пари, затова частни фондации се опитват да ги подпомагат по всякакъв начин.”
Любен Дилов –син е категоричен, че това хоби не е по-скъпо и по-времеемко от ските например. "Сравнимо е. Като екипировка, цени на нещата, пари, които трябва да отделиш, за да стигнеш до някъде. За разлика от ските може би е по-тежко да носиш всичко.”
Журналистът споделя, че гмуркането му е помогнало да научи повече за себе си. "Открих, че мога да съм спокоен като Буда. Аз по принцип съм холерик. Морето е много странно нещо. Ти не можеш да отидеш до някъде, нещата идват при теб. Колкото си по-спокоен, толкова повече риби ще видиш, толкова повече причудливи същества.”
Както можем да се досетим, гмуркането крие опасности, но те изглежда не притесняват Любен Дилов – син. "Всеки е имал критични моменти. Затваряла ми е се бутилка, без въздух. На първо място запазваш спокойствие. Винаги има резервни съоръжения. Винаги плуваш с някого до теб. Малко са спортовете, в които така ти зависи живота от този, с когото се гмуркаш. Аз трябва да знам всичко от моите предмети, къде се намира при теб.”
