През 1997 година той заминава за Румъния, където вижда как се правят подобни приюти. Връща се обратно в България с изградена идея. А как се реализира тя? „Със сърце и душа”, казва свещеникът. При него досега са минали 50-60 човека, изпаднали в момент на отчаяние в живота си, а той ги храни и им намира работа.
Не връща никого, но твърди, че донякъде помощта му е и вредна. Затова има идеята да изгради център за възстановяване на трудовите и хигиенните навици. Оказва се, че много от децата, които търсят помощ, са неграмотни, имат и психически проблеми.
И понеже един от основните християнски устои е ако помагаш, ще ти се помогне, на отец Стоян помагат от общината, БЧК и хлебозавод в града. Всичко в центъра е от дарения. Но такива трябват още, за да реализират идеите на свещеника да изгради и стопанство, в което да учи хората на труд.
Николина пристига в приюта преди две години, когато се разделя с бащата на децата си и остава без дом. Била е мюсюлманка, но решава да се приеме християнската вяра. Тя е и човекът, който се грижи за менюто в приюта, за да си помагат взаимно, но знае, че не може да остане там вечно.
Емил също е бил мюсюлманин, но вече поема нов път ви живота си – ще се учи за свещеник: „Искам да мога да помагам на хората, както ми бе помогнато на мен”, казва той
В неделното училище освен децата от приюта, идват и такива, чиито родители сами са решили да ги учат на вяра. Смятат мястото за свои втори дом. Своеобразен пазач на школото е отец Велико.
„Докато дете е малко, попива по-лесно, изгражда си принципите и в голяма част светогледа. Не казвам, че ще станат образцови християни, но ще получат добра основа, която, ако искат, ще градят в бъдеще”, твърди свещеникът.
