Един на всеки четирима е напуснал Северозападна България през последните 10 години. А районът официално беше посочен като най-беден в Европа от европейската статистическа служба Евростат. Това обаче не е просто статистика - зад числата стоят хиляди човешки истории.

"В момента живея сам. С течение на годините човек свиква. В момента работя в съседна Сърбия - селскостопанска работа. Работя, връщам се вечер, на другия ден пак” – това е ежедневнието на Коронел Попов – жител на Брегово, който обаче прекарва по-голямата част от времето си в западната ни съседка и копае гробове, за да оцелява.

30-годишното колело е най-ценната собственост, която Коронел притежава. С него ежедневно той преминава две граници - тази със Сърбия и тази между минало и настояще.

В продължение на 23 години Коронел работил в монтажен цех в Брегово и изработвал ламперии, прозорци и врати за посолства и консулства. Преди 20 години в Брегово работят стотици жители на селата от региона, а няколко завода изнасят промишлена и земеделска продукция за милиони.

"Имаше шадравани, в които се миеха плодовете, зеленчуците и после се консервираха в цеха вътре. Навсякъде имаше машини. Автоклави имаше и всичко тука се консервираше - и за страната и за износ. Най-вече за Съветския съюз тогава. Работеше се на три смени и се работеше денонощно. Тъжното е, защото много хора си изкарваха прехраната тука, включително и аз", каза Коронел Попов.

Когато промените настъпват, Коронел е на 30, женен, без деца, с починали родители.

"Почна да се усеща по това, че по-рядко получавахме заплати, докато дойде момент и спряха предприятията и...след 89-а година”, спомня си Коронел. "Изведнъж по друг начин се чувства човек. Първите 2-3 години беше по-трудно. Тогава си казвах, че исках да продължи все още да продължи да съществува предприятието, където съм работил. Но ето, уви, не стана така и..."

След закриването на заводите в региона, стотици напускат България в посока западна Европа.  Обезлюдяват цели села. Коронел от Брегово познава другото лице на статистиката.

"Тя постъпи там на работа при нас в цеха и след няколко месеца заживяхме заедно... 20 години. След това тръгна по чужбина на работа, в Италия. И лека полека вече ни се разделиха пътищата.... и така", спомня си бреговчанинът.

"Преди 1989-а година в Брегово имаше и кино и театър, но след промените няма вече в Брегово нито кино, нито театър", каза Коронел.

В началото на 90-те той остава напълно сам. Подобно на много други, той трябва да намери начин да оцелява. "2-3 пъти седмично ходя в Сърбия на работа. Излизам някъде около 6 часа. Пътувам около час. В Сърбия  получавам 15 евро на ден, като гробар. И за селскостопанска работа също 15 евро. Докато в Брегово трудно човек ще плати 30 лева днеска, защото ги нямат хората."

По времето на войната и ембаргото в бивша Югославия сърбите масово идват в България, за да пазаруват и, макар на дребно, търговията върви. Днес съседите нямат причина да минават границата - цените тук са по-високи, въпреки че според Евростат Северозапада е най-бедният район в Европа.

"Може би малко трудничко живеят хората, защото всеки се е скрил в черупката си, няма време за мечти", сподели смеейки се Коронел Попов.