Един ден писателят разбрал, че е издаван нелегално, защото културтрегери в София му се похвалили, че всеки българин е чел най-популярната му книга 100 години самота. „И той им казал: много съм трогнат, но не съм подписвал такъв договор, разказа издателят Лъчезар Минчев.
Носителят на Нобелова награда е цензуриран у нас. Преводачът му бързо разбрал, че магическият реализъм на Маркес е неразбираем и опасен за социалистическия морал и норма.
„Вижда, че той прави превод, но от него режат. Сам е пуснал шегата, че издават 70 години самота, аз искам да издадем и сто”, каза Минчев. Преводачката Майа Илиева признава, че Маркес не е лесен нито за превод, нито за четене.
„Той изведнъж застрелва, не, зашлевява, не, хвърля върху публиката един образ, който абсолютно според нормалните хора, не му е мястото там, но той го прави.Наистина неговият апел е да ценим живота”, каза Майа Иклиева.
Докато пише „Сто години самота” през 1967 г., Маркес пуши по 6 кутии цигари на ден, продава колата си, залага имуществото си. После го спохожда славата. Днес към него има събуден интерес в световен мащаб, особено след като написа и трите тома на мемоарите си.
За българската публика ново издание на „Сто години самота” ще има през лятото на 2012 година. До юни тази година чакайте „12 странстващи разказа”, а за Коледа – „Любовта и други демони”.
