Заедно с бензина в локвите, дъгите може би са най-любимите ми цветни... неща. И докато първите ни се явяват, когато нещо бива замърсено, вторите идват, когато светът е взел освежаващ и пречистващ душ и мирише на хубаво. Как да не го заобичаш? Затова е хубаво, когато можеш да си имаш дъга на каишка, така да се каже за всекидневна употреба т.е. в слушалките ти да звучи "Rainbow" на Елиза (по-бавният вариант).

Имаше едно лято, през което не изпусках каишката на тази песен. После, както често се случва след прекаляване, я бях забравила и сега тя се появява само, когато на душичката ми й трябва пречистващ душ и дъга.

Rainbow не е първата песен на Елиза, нито първата, която аз чух, нито най-големият й хит. Тя се появява едва в третия албум на италианката – "Then Comes The Sun", който излиза през 2001 г. , когато Елиза е на достолепните 23 години и вече има 6-годишен стаж в музикалния бизнес.

Преди Rainbow са Ръдиард Киплинг, Джим Морисън, Ерос Рамацоти, Zucchero и Сан Ремо... но всичко по реда си.

Елиза Тофоли се ражда на 19 декември 1977 г. в Монфалконе, Северна Италия. Още като малко момиченце тя блесва с разностранния си талант – рисува, танцува, пише кратки разкази, чете Ръдиард Киплинг, слуша The Doors, попива текстовете на Джим Морисън (за когото и днес твърди, че е един от най-великите поети) и излива въображението си във всички посоки, докато не открива музиката и писането на текстове, като единственият начин да канализира таланта и енергията си. Това се случва, когато е на 11 и пише първите си текстове, за които създава и мелодии.

Когато е на 16 се явява на кастинг при музикалния продуцент Катерина Кастели и буквално (е, не съвсем) издухва специалистката със силния си висок и плътен глас. Година по-късно вече има договор с продуцента и започва работа над първия си албум – "Pipes&Flowers". Участва в писането на всички текстове, в създаването на музиката и аранжиментите на парчетата (и така във всичките й следващи албуми).

"Pipes&Flowers" постига голям успех в Италия и осигурява на младата изпълнителка възможността да подгрява Ерос Рамацоти в европейското му турне, но й трябват още 4 години и още един албум ("Alise’s World"), за да направи големия си удар.

Елиза "хвърля бомбата" на 55-ия фестивал в Сан Ремо. Тя изпълнява "Luce", припевът на която е дело на Zucchero. Сцената е нейна! Публиката е нейна! Критиката е сразена! Печели голямата награда на фестивала и наградата на критиците. Преиздава "Alise’s World" (Alise е Elisa наобратно), като в албума вече са включени "Luce" и оригиналната версия на песента на английски – "Come Speak To Me". Излиза и специално издание на албума с испанска версия на песента – "Hablame".

"Come Speak To Me" – ето това вече е първата песен на Елиза, която чух. Вероятно е било през 2002-а, защото чак тогава MTV Europe завърта видеото на песента. Минаха години и я бях забравила, естествено. Бях забравила и името на изпълнителката, и как звучи самата песен. Помнех само видеото - една прелитаща птица, момиче, зелен потник, хубав гердан и хубава песен. Не питайте как се намира песен в Google с тези ключови думи!

По времето, в което аз преоткривах "Come Speak To Me" и Елиза, изпълнителката вече е имала 5 албума (след "Alise’s World" излизат "Then Comes The Sun", "Lotus" и "Pearl Days"). И ако си мислите, че аз съм била назад, то какво остава за "любимите ни братя оттатък океана”. В САЩ Елиза се появява едва през 2007 г., когато песента й Dancing е използвана в популярното танцово състезание "So You Think You Can Dance" (на български беше преведено Мислят си, че могат да танцуват). Хореографията на Миа Майкълс в комбинация с музиката на Елиза превръща изпълнението в един от най-запомнящите се моменти от всички сезони на шоуто. Песента моментално влиза в топ 20 на iTunes. Впоследствие "Rock Your Soul" и "Rainbow" също влизат в танцовото шоу и съответно увеличават популярността на италианската певица в САЩ. Логично следва издаването на албум специално за Щатите (2008 г.) и той логично се казва "Dancing".

Въпреки бързия успех и засилената промоция на албума в САЩ, Елиза не успява да се наложи отвъд океана. Всъщност не може да се каже, че тя успява да превземе дори Европа. Родната Италия обаче отдавна е в краката й и това и позволява да продължи да се занимава с музика. До днес вече има издадени 11 албума, сред които една Best компилация. През 2008 г. издава книга и е музикален директор на мюзикъла "Коса” за италианската сцена, като създава изцяло нови аранжименти на популярните песни от спектакъла. Доста заето момиче... или по-скоро млада жена! През 2009 г. Елиза вече е на 31, когато ражда първото си детенце от музиканта Андреа Ригонат.

Последният й проект "IVY" излезе миналата година и включва албум и документален филм. Ако послушате песни на Елиза от различните й периоди, ще установите, че гласовитата изпълнителка е доста разпознаваема, въпреки че през годините минава през поп, електроника, рок, трип-хоп, като никога не е само в един или друг стил. Не обича да се категоризира, затова и аз няма да се опитвам да го правя. Гласът й обаче лесно може да бъде определен като "отчайващо висок” т.е. невъзможно е да си припяваш на всичките й песни, ако притежаваш скромни гласови възможности. Съветът ми е: да се избягва на караоке конкурси! Да се консумира в спокойно състояние и по възможност не наведнъж – разнообразявайте с други изпълнители, ако искате да чуете повече от Елиза... Албум след албум може да ви дойде в повече :)

Ако пък "Музиката за четене” днес ви е малко, можете да прегледате какво сме слушали досега или пък да си пуснете нещо приятно и да очаквате следващото включване в рубриката, с което ще отскочим до Испания.