Проста математическа задачка – колко прави 6+1, като 6 е броят на жените в уравнението, а 1 е музикалният фестивал Spirit of Burgas? Три дни е времето, за което трябва да разберем отговора. Готови ли сте?

Нещо-като-увод: за феновете Спирита отдавна не е просто музикално събитие на брега на морето. Когато си ходил на всяко едно издание (още от първото), знаеш, че каквато и да е програмата (дори и изобщо да не ти допада), пак ще отидеш. Независимо, че с всяка година намирането на хотел става все по-сложно, заради факта, че почитателите на феста стават все повече, а и винаги има хора, които идват специално за някоя любима банда (например – Faith No More преди две години или Prodigy миналата, когато наистина можеш да вдъхнеш какво означава тълпа и ти част от нея). Намирането на транспорт също понякога се оказва проблемно, както и някои други въпроси от битово естество. Извън тези уговорки  - тазгодишното издание не е от най-обещаващите в чисто музикален план (поне за мен), обаче има нещо по-важно. Винаги съм смятала, че името е много подходящо – в трите горещи августовски дни Бургас винаги (не с императивно наклонение, но някак по дефолт) се изпълва с един особен дух, който намига от китките на почти всеки, когото срещаш на улицата.

Затова и тази година не смятам да пропускам. Но не съм съвсем сигурна - за човек, който мрази да планира, нещата винаги могат много да се оплетат или да се подредят по необичаен път по доста сносен начин. Като да речем, напълно е възможно да се окажеш в апартамент на лелята на бивш колега, когото почти не познаваш в компанията на още 5 жени, макар по принцип да си свикнала да пребиваваш в основно мъжки компании и излизанията по женски да са ти по-чужди и от екзотично сготвен октопод в средиземноморски курорт. Какво пък – може да се окаже интересно.

Пътуването към Бургас е спокойно – изненадващо няма много движение, предвид факта, че тръгваме сравнително късно – в 4 следобед.  За сметка на това луната е пълна още по-светло и свети мъждиво някъде отдясно над полетата. "Гледай, гледай". Пътелунна светлина посред бял ден – а духовете на дъното на бутилката вино очакват да се срещнат с тези в Бургас и неговия фест. И ние не им противоречим.

Пристигаме и след настаняването, хвърлени багажи и преобличане почти на сляпо (със съмнителен естетически резултат), стигаме точно за Suicidal Tendencies, пропуснали сме Onyx и Smallman, малко съжаляваме заради Kottarashky LIive Band, но какво пък – колкото толкова. Атмосферата "на място" е позаспала - плажът в района на феста изглежда сравнително пуст – ако имаш познати, с които не си се разбрал да се срещнеш, шансовете да се засечете са малко по-добри от огромни.

Пред главната сцена Suicidal са събрали приятно количество хора, но несравнимо по-малко, отколкото подобава на истински хедлайнер. Ние се отправяме към електронната сцена точно зад мейн стейджа и слушаме R.O.B.T.F. live – както това изпълнение ни беше представено "едни от най-важните хора в електронната музика едно време". Явно е било наистина отдавна.

Gotan Project и техните нови танга са изключително скучни, съвсем нефестивални. Помня закъснелия им концерт на Park Life (два часа са си два часа, а дъждът не е лесно пренебрежимо атмосферно условие, освен ако не си, да речем, на Гластънбъри). Чудим се какво да изберем да слушаме от останалите сцени, обикаляме от музика на музика и нищо не ни грабва достатъчно, че да останем. Хладно е и си спомням ужасната жега миналата година, когато всички бяха изключително секси дори и в 4 сутринта – полуголи и лъщящи от потни вадички, стичащи се от главата до петите им (буквално), крачейки смело към квартири, в които с малко късмет имат климатици или поне вентилатори.

Гледаме програмата и решаваме,че вече сме прекалено изморени и няма много смисъл да оставаме – по-добре да се наспим и да сме готови за "най-добрата" за феновете на електрониките (съботната) вечер на феста.

Междувременно научавам все повече неща за момичетата, към които съм подходила честно и почтено – с уговорката "Не харесвам жени". Изненадващо за мен и те са съгласни. Вече ми стават симпатични.

Готвим се за довечера – очакваме Skunk Anansie и Moby с най-голямо нетърпение, но също и агентите от Digital Soundboy, които ни сцепиха на Exit само преди няколко седмици.

Ще тестваме и какво предлагат на останалите сцени, но сме решили да действаме без план – както ни харесва и както дойде на момента.

Нерешение на задачата едно: 6+1 (не е равно на) планове.