В разгара на есента и дъждовното време днешният ден на майстора е посветен на обущаря. Есента е най-плодотворният откъм работа сезон за Митко Вълков. От десет години майсторът поправя обувки.
„Трето поколение обущар - дядо ми, баща ми и аз. От детство, така като съм ходил в на баща ми работилницата, съм гледал и съм се научил. От него са ми половината инструменти. Уменията са от него почти всички и вече всичко си дива на место. Акълът идва с работата”, заяви той.
Обущарството може да се усвои в профилирани училища и гимназии, както и в Центрове за професионално обучение. Според Митко обаче като всички други занаяти и този се краде.
„На много хора не им се отдава занаятът. Това е малко да, трябва да си сръчен, да знаеш кое как да направиш, кое лепило да хванеш, как да го направиш, какъв инструмент да хванеш за да ти е по лесно”, смята той.
Проблемите в занаята според Митко са около необходимите документи за лиценз. Процедурата струва 500 лева.
„Но ти искат някакви 4-5 години да си чирак. Мен това не ме вълнува. Като ходех да вадя дипломата за обущарство те викат - “Трябва да си чирак 3 години”. Викам – „Няма как да стане” и спрях с документите, въпреки че имам диплома на дядо ми от 1947 г. (...) 500 лева да ми разрешат да работя! Аз мога тях да ги науча да работят”, категоричен е той.
Формулата на успеха за майстор Митко не е в голямата надценка: „На мен печалбата ми е клиента. Искам да имам много клиенти, не искам да взимам много пари на клиентите с високи цени, искам да имам много клиенти”.
Той сподели, че в края на месеца за него остават 600-700 лева и допълни: „Това е, за семеен човек е нормално, но само тука в ателието не става”.
За да си докара още доходи, съвременният обущар не чака клиентите си в работилницата. Сам отива при тях.
„Измислил съм, че така с тая работа гледам да се наложа и в центъра, не само в „Младост”. Вече разбират по разни такива институции и ми се обаждат, ходя на место, обясняват ми какво да правя, взимам ги правя ги и ги връщам”, сподели той.
