Случайностите често са нещо прекрасно. Още по-хубаво е, когато съвсем инцидентно, без да си търсил изобщо, откриеш ценност. Щом тя звучи така, че да те усмихва и да те праща на слънчева улица в ленив следобед най-вероятно си открил Zaz. Мога да продължа много дълго с метафори за музиката й. Част от тях са свързани с топли усещания, някои са в цвят “сепия” и имат вкус на нещо любимо. Освен това включват подскачане на един крак, ходене бос, ядене на течен шоколад с пръсти от буркана, гледане в слънцето през затворени клепачи и още куп хубавини, за които все не остава време.

Срещата ми със Zaz беше наистина случайна и ми даде пореден повод да благодаря на всички умни хора създали социалната мрежа и сайтовете за споделяне на видеоклипове.

Получи се като с радостните вести. Приятел казал на приятел, а той на друг и така стигна до мен, за да го предам нататък и да се върне отново под формата на първия албум на Zaz оставен като подарък-изненада върху клавиатурата на служебния ми компютър. Изслушах го три пъти последователно. Заради уникалния й гласа, заради семплата красота на музиката, радостта звучаща в песните, заради китарата и контрабаса.

Zaz е прякор на 31-годишната Изабел Жофроа. Родена в централната Франция, още на 5 години започва да ходи на уроци по музика, свири на цигулка и пиано, изучава хорово пеене. На 14 се мести в Бордо, където успоредно с пеене изучава и бойното изкуство кунг-фу. През 2000 г. печели стипендия и продължава обучението си по съвременна музика.

Казва, че е повлияна от "Четирите времена” на Вивалди, пеенето на Арета Франклин, Били Холидей, фламенко музиката и красивите френски песни. Не знам дали заради това или заради нещо друго, но Zaz успява да направи едно от най-трудните неща в 21 век – да измисли ново звучене. Без претенция и напъване за харесване, песните й звучат искрено, приятелски и по много хубав начин те карат да се размечтаеш малко. Няма как обаче да се избяга от сравненията и на много места заговориха за нея като за "Новата Пиаф”.

Истината е, че наподобява на нея с приятно дращещия си глас, излъчването на човек дошъл от другаде и светлината в погледа докато пее.

Кариерата на Zaz започва преди 10 години с блус групата Fifty Fingers, преминава през един джаз квинтет, вариете и работа с много певци, за да се стигне до миналата година, когато френско списание обявява гласа й за свещен. За трийсетия си рожден ден Zaz ни подарява първия си албум, който стига до челните места в класациите във Франция и Белгия, и вече има диамантен статус.

Следва турне из Европа, както й участия в Канада и Съединените щати. В момента Изабел продължава с концертите, предстои й да завладее Турция, Русия и Полша. Медиите и меломани от всички страни на стария континент въздишат по нея, музиката й се разпространява по всички възможни виртуални и реални канали и стига до много хора, за да ги пристрасти към себе си.

За момента Zaz май не мисли сериозно за нов албум. Казва, че иска да продължи да се занимава с луксозното "живей и прави, това което обичаш". Няма да е честно, ако не й пожелаем да й се случи. Така, както тя се случи на нас.

 

За всички, които някога са се интересували и за тези, чието любопитсво току-що се разбуди: Този шоколадов текст на Марина Евгениева отбелязва завръщането на рубриката "Музика за четене". Дочакахме го. Очаквайте още =)