Затвори очи! Представи си, че си на ново и красиво място. Там е топло, без да е горещо, морето е изумрудено, небето обагрено с цветовете на постоянен залез, а времето спряло. На това място постоянно се случват изненадващи неща, които вълнуват по най-хубавия начин. Някои от тях са малко опасни, но по един хлапашки начин, само толкова, че да те накарат да изтръпнеш за миг или два. Други могат да те накарат да се влюбиш, но не в конкретен човек, а сякаш в целия свят. А сега си представи всичко това като глас, после го умножи по две, прибави текст на португалски и мелодия.

Това би могло да те приближи до идеята за Ана Каролина и Сеу Жорже. Можеш и да се потопиш в реалността слушайки ги заедно в уникалния лайв албум от 2005 г. или по отделно като соло изпълнители, каквито всъщност са. Няма такива гласове. Тези думи се повтарят в главата ми всеки път, когато слушам тяхна песен. Ана е контраалт, най-ниският женски глас, а Сеу е баритон, който звучи едновременно толкова топло, бунтарски, дълбоко, изящно и мъжкарски. Няма такива гласове. И изобщо не ми пречи, че не разбирам за какво пеят.

Да започнем от дамата. Ана Каролина е родена през 1974 г. с музика. В семейството й се е свирело на пиано, чело, цигулка, перкусии ... Малко поотраснала бразилката се е образовала сама слушайки икони на бразилската популярна музика, в която се преплитат рок и самба, и неземната Нина Симон. На 18 Ана започва да пее и да свири на пиано и китара по баровете в родния си град. Вече знае, че музиката ще е нейният път и не след дълго се мести в Рио де Жанейро, където успехът я намира бързо. Това е повече от нормално, защото тя наистина е уникална. Още с първия си албум издаден през 1999 е номинирана за Латино Грами. Не спира да се развива, композира сама песните си, свири на бас китара и барабани. Смело смесва стилове, но остава вярна на любимата си бразилска популярна музика.

Композициите на Ана са интересни, дръзки, богати на музика, необичайни. Що се отнася до текстовете ... Не разбирам за какво пее, не смея да разчитам на Google Translator, но португалският ми звучи толкова красиво, че ако ще да рецетира упътване за експлоатация на миксер не ме интересува. Това им е магическото на хубавите песни – те са на някакъв отделен език, който не е нужно да знаеш, за да те вълнува. И още за Ана. Преди няколко години обявява, че е бисексуална и започва открито да защитава правата на хората с различна сексуалност, което й спечелва нови почитатели. Вече има 9 издадени албума, няколко DVD, множество награди, десетки концерти пред пълни зали, в които феновете пеят песните й.

Далеч по-мрачен, поне в началото, е пътят на Сеу. Роден през 1970 г. като Жорже Марио да Силва в едно от мрачните и опасни гета в околностите на Рио де Жанейро. Животът му е мизерен и бурен. Нещо традиционно за накацалите по хълмовете мръсни квартали, където в една къща живеят безброй хора, а наркоманията и проституцията са нещо повече от нормално. Както Ана, Жорже също е свързан с музиката от малък. Баща му е бил уличен музикант и момчето още от 10-годишно мечтае да пее и свири. По времето, когато Ана вече е обикаляла пеейки по баровете той вижда как брат му пада убит при спречкване на две банди. Повече от логично това променя живота му. Сеу решава, че вече е време да последва мечтата си и започва да се учи да свири на китара. Въпреки, че е почти на 20 години се справя бързо и добре.

В годината, в която Ана подготвя първия си албум, Сеу дебютира с групата Farofa Carioca. През 99-та ги напуска, за да стане това, което е днес. Наричат го човекът възродил бразилската самба. Самият той казва, че се е учил на музика от Стиви Уондър. Сеу издава първият си албум през 2001 г., като смесва самба с фънк и соул, а това е една наистина изключително добра комбинация. Успоредно с музиката се занимава и с кино. Играе в изключителния "Градът на Бога” (City of God) и в ненормалната комедия "Морски живот със Стив Зису” (The Life Aquatic with Steve Zissou), за която записва и доста кавъри на Дейвид Бауи на португалски. Така стигаме до днешния ден, в който Сеу има 7 успешни албума и също толкова големи роли в киното.

Въпреки всичко продължава да е силно свързан с миналото си, да обича шарените и мръсни гета на Рио, където хората са бедни, но истински и се радват на малките неща. Най-новият проект на Сеу е подпомагането на талантливи деца от гетата, които искат да се занимават с музика. Съветът, който им дава е: "Парите, славата и успехът са важни. По-важни обаче са близките ви хора, квартала ви, моралът. Не губете нищо от това заради пари, слава и успех, защото ще загубите себе си”.

Тези два феномена – Ана и Сеу, всеки със своята история, със своята китара и своя уникален глас се срещат на сцената в Сау Пауло през 2004 г. Меко казано е, че завиждам на хората, които са били там. Малко след това излиза “Ana & Jorge: Ao Vivo”. 15 концертни изпълнения, някои само негови, други само нейни, шеметни дуети, надпяване, шеги, акустични китари, шантави ударни инструменти, силен бас, изключителни гласове, които са способни да спрат дъха ти. И това наистина става, когато слушаш техния вариант на “The Blower’s daughter” на Damien Rice. Тогава можеш да забравиш да дишаш. Заради простичките акорди на акустичната китара, заради виолончелото, заради болезнените вокали, дори и заради португалските думи, които не разбираш, но усещаш. А според Google Translator превода на заглавието "É isso aí” е "Това е”. Какво повече е нужно за една спираща дъха песен?