Тези от вас, които редовно следят “Музика за четене” (мамо, тате, здравейте!), вероятно са забелязали, че на новия герой в рубриката - Daniel Wesley,  му отне малко повече време от обикновеното, за да ви се представи. Но както се казва: по-добре когато и да е, отколкото хич ;)

Даниел Уесли или Daniel Wesley?* На пръв поглед идиотски въпрос, но истината е, че между двете имена има разлика и тя е точно… двама човека.

Първоначално Daniel Wesley е името на трио канадски музиканти – фронтменът/текстописец Даниел Уесли, басистът Марк Луонго (Mark Luongo) и барабанистът Алекс Гласфорд (Alex Glassford). Момчетата правят големия си пробив с лежерното реге парче Ooo Ohh от втория им албум Sing+Dance от 2007 (дебютният им албум е Outlaw от 2006). Песента се превръща в най-поръчваното парче по най-голямата рок радиостанция в Канада (CFOX) за същата година и осигурява популярност на симпатичното трио… и то каква популярност. В един момент всеки втори си пее Ooo Ohh you can’t look back girl, gonna catch a wave and smoke a little ganja и точно последните думички за пушенето на марихуана се превръщат в етикет на бандата и масовата представа за музикантите е, че са симпатични, талантливи и щастливи… тревомани.

Поразрових доста статии, докато подготвях материала и на много места Daniel Wesley бяха определени като музиканти, които представят пушенето на ганджа, като романтично преживяване, а текстовете им бяха определяни като поезия от Ванстердам (от Ванкувър и Амстердам). Е, може и да има нещо вярно… Най-малкото Даниел Уесли признава, че е бил напушен, когато е измислил Ooo Ohh, но истината е, че в парчето се пее за сексуално насилие - тема, която е доста по-сериозна и доста по-дълбока от повърхностното “хайде да седнем около огъня да си дрънкаме Ooo Ohh на китарата и да врътнем един джойнт”.

Никой не може да каже каква част от меломаните, които са си поръчвали песента по радиото, са схванали нейния истински смисъл, но когато става дума за музикален пазар, а не за музика, това няма значение. Единственото важно е, че песента и бандата стават разпознаваеми – доста голямо постижение, имайки предвид, че групата спада към така наречения DIY тип (Do It Yourslef – направи си сам) т.е. самопродуцира се, самоиздържа се, саморекламира се и т.н.

Даниел определя звученето на групата, като смесица от всички музикални влияния, за които можете да се сетите: “Ние сме малко рок, малко поп, малко реге, малко… не кънтри, но имаме нещо от Джони Кеш.”

След успеха от 2007 Daniel Wesley става Даниел Уесли. Кръстникът на триото и негов вокалист продължава соло. През 2008 излиза първият солов албум на Даниел, озаглавен Driftin’. След още две години се появява и едноименният самостоятелен албум на изпълнителя, а нещата вече са доста различни в сравнение с началото. За първи път Даниел отстъпва продуцентското място и се доверява на Дейв Джен (Dave Genn). Освен това Уесли вече има договор с 604 Records – компанията на Чад Крюгер от Nickelback (ако се заслушате на моменти гласът на Даниел поразително напомня този на вокалиста на Nickelback. Например в Pilgrimage).

И така с доста по-голям бюджет и доста повече студийно време след 5-месечна работа се ражда албумът Daniel Wesley. Реге, рок, поп, по-бързи, по-бавни песни – разнообразието е налице. И отново под повърхността на готините летни мелодийки за плажни купони и градински барбекюта откриваме по-сериозните теми като тази за смъртносните войни между кварталните банди (в първия сингъл от албума – Pilgrimage, както и в Cocaine and Cops), за любовта (It’ll Be You) или за раздялата с момчетата от триото (Time For Leaving).

Така че, докато се радвате на готината музика на Даниел, се опитайте да не се подведете по елементарните лозунги като let’s get drunk and stoned**, а обърнете внимание и на по-сериозните послания в музиката на канадеца – той наистина е повече от свирещ на китара дългокос "ганджофил". Или в крайна сметка, зарежете текста… дръжте ритъма, потропвайки с лявото краче, раменцата нагоре-надолу, усмивки и сега всичко заедно: Ooo оhh you can’t look back girl, gonna catcha wave and smoke a little ganja…

Музикалните препоръки на Даниел Уесли: Даниел споделя, че мечтае за кариера като на Нийл Йанг, Том Пети или Боб Дилън, защото според него те винаги успяват да създадат нещо изненадващо. 29-годишният канадец е луд по Aggrolites (според него задължително трябва да чуем Free Time и Lucky Strike), Pearl Jam и Мейсън Дженингс (Mason Jennings), когото определя като съвременният Боб Дилън.

След като свършите с танците, не забравяйте да се отбиете до нашата анкета, за да дадете гласа си за следващия герой в "Музика за четене".

* Може би сте забелязали, че имената на групите и изпълнителите навсякъде се изписват различно, а на места дори и можете да ги срещнете преведени. Е, тук сме възприели правилото, че имената на бандите се изписват както са си на латиница, а личните имена на изпълнителите, които не са псевдоними, се изписват на кирилица. Но и това правило си има изключения, които са се наложили от това, че даден изпълнител е по-разпознаваем изписан по един или по друг начин. Въобще кашата е пълна!

Пример: групи – Whitesnake, Spice Girls, Metallica и т.н.

Изпълнители – Марая Кери, Бритни Спиърс, Джъстин Тимбърлейк, Риана и т.н.

Псевдоними – 50 Cent, Pink, Swizz Beatz и т.н.

** let's get drunk and stoned - (англ.) хайде, да се напием и да се напушим