Тази година паметта им е почетена и в родния им град Свищов на точно 754 километра от дома – там, където приключва живота им.
Една от най-големите трагедии за България се случва още в началото на века. На 1 април 2004 година родители изпращат децата си на екскурзия. Тя е била петдневна, а в автобуса са пътували общо 50 души.
„Автобусът е собственост на „Пампорово“ АД, град Смолян. Нает е от софийска туристическа фирма“, обясни Емил Денев, наблюдаващ прокурор по делото „Лим“.
Следват три тежки разказа на трима бащи, загубили децата си.
14-годишната Лора е един от пътниците в автобуса. Дъщеря, сестра, приятелка, ученичка. И може би... бъдеща певица. За да замине крие от семейството си, че докато е в Дубровник, у нас има важен конкурс.
„Ако аз знаех, че тя има конкурс, никога нямаше да я пусна“, каза Илиян Николов, баща на загиналата Лора Николова.
13-годишната Антоана - по-голямата сестра в къщата. Ученичка с добър успех. И с награда – екскурзия.
„Отлично дете, отлична дъщеря, възпитана отличничка и спортистка“, посочи Венцислав Евтимов, баща на загиналата Антоана Евтимова.
Юлиян – бъдещ футболист с договор в чужбина, син, брат и любим.
„Тръгна с голямата си любов. Той не беше от това училище. Отиде и беше щастлив, че си прекара това време с приятелката си. Бяха много щастливи. На мен начина ми да бъда със сина ми е че аз всяка сутрин съм тук“, обясни Георги Манзаров, баща на загинали Юлиян Манзаров.
За тях 20 години по-късно Лим продължава да е отворена рана. Датата, променила живота им, е 4 април 2004 година. Тогава екскурзията, на която са децата им, е към своя край.
Автобусът пътува за България. Вечерта в 20 часа и 10 минути сръбско време, на планински път между Черна гора и Сърбия шофьорът губи управление. Автобусът пада в река Лим.
Големият герой е Юлиян. Когато автобусът пада в реката, 18-годишното момче успява да излезе.
„Връща се да няколко пъти. Всеки път вади, но накрая не успява да излезе. За съжаление не му стигат силите и въздуха, за да извади още някой от съучениците. Успява да спаси 4-5 ученици“, обясни прокурор Денев.
Накрая няма сили да спаси себе си. Майката на приятелката му, която е учителка и също е в автобуса, се връща за него.
„Гмурнала да го извадят. Бил е полужив. Качили са го на една кола на едно момче. По пътя за брударево той е издъхнал. Неговата приятелка оцелява. Тя няма никаква вина“, посочи Георги Манзаров.
Всеки, успял да излезе на покрива на автобуса, опитва да спаси останалите. В спасяването се включват и местни.
36-ма от пътниците и двамата шофьори са спасени. В България родителите на децата разбират за катастрофата същата вечер. Още тогава е ясно, че жертвите са поне 10. А две деца са в неизвестност. Всички те – на възраст между 11 и 18 години.
„Чу се по националните медии. Чу се, че със свищовски деца. Всеки си мисли – „А, не е за мен. Не е за нас“. Оказа се , че е точно за нас“, спомня си Венцислав Евтимов.
И докато в Свищов посрещат оцелелите и погребват жертвите, родителите на 15-годишният Светослав и 13-годишната Антоана, които са в неизвестност, все още са на брега на реката.
„Антоана е четвърта или пета. Изкарват я полужива, нагълтана с вода. Връзват я. Метрите, които са от покрива на автобуса до брега са 5-6 метра. Тези 5-6 метра тя се развързва и изчезва“, каза Венцислав Евтимов.
За да търсят нея и изчезналия Светослав към мястото на трагедията тръгват и български водолази.
„Аз бях ръководител на цялата група. За съжаление, си спомням всичко. Може би всеки час. Гледката беше ужасяваща - планинска буйна река около 20-30 метра широка и от 6 до 9 дълбока. И най-малък шанс за живот да има – търси се оцелял човек, който всеки един момент може да загуби живота си“, подчерта Главен инспектор Димитър Бришимов, пожарникар.
„Тогава за първи път ми побеля косата в първата седмица“, обясни Ради Генков, баща на загиналия Светослав.
Тялото на издирвания Светослав е открито на 25 април. Точно месец след катастрофата – на 4 май откриват и Антоана. Заради придошлата река изваждането на автобуса от Лим в първите дни след катастрофата е невъзможно.
