Разговорът с нея звучи като цитати от любими песни – тези, които най-много обичаш. Които винаги те правят щастлив и те карат да се усмихваш. Алма Пьойсти е хит. Нейното присъствие е хит. Начинът, по който изстрелва думите. И в тази стрелба не можеш да откриеш грам суета, неискреност или отегчена от даването на интервюта звезда...
Алма Пьойсти, на живо, е почти същата като в повечето от филмите, от които я познаваме. На първо място е усмивката, която те предразполага да бъдеш напълно открит. И това е взаимно. Тя е загадъчна и харизматична – като Туве в едноименния киноразказ за известната финландска писателка. Тиха и страстна – като Юлия от „Четирима непораснали възрастни“. Състрадателна и романтична – като Анса в „Паднали листа“. И (половин) българка – като Миа в „Добрият шофьор“...
Само толкова пъстра и харизматична личност може да „признае“, че вдига юмрук – на радостта. Че се отвращава от дребни мъже с твърде много власт. Че алтернативата за това е да посадиш дърво или да обичаш друг човек... А любовта – пак и отново, за пореден път и за щастие – е универсалният език, на който можеш да разчетеш всяко послание, всеки личен път, в чиято същност се отразява собственото ти порастване...
Алма Пьойсти – за усмивката, юмрука на радостта, самотата, българската народопсихология, фамилията Пьойсти и семейните традиции. И още: Може ли да се каже, че животът в „Четирима непораснали възрастни“ е всекидневие във Финландия. От какво се страхува. На какво се присмива. Какво я отвращава...
Казвали ли са Ви, че когато си мислят за Вас, винаги сте усмихната?
- О, не! Колко мило и хубаво! Не бяха ми казвали подобно нещо.
Има ли цена тази усмивка, или, по-скоро, с какво тя е безценна?
- Не знам... Тя просто си идва... Не знам как... Но няма цена. Безплатна е (Смее се с глас – бел. а.)
Вдигате ли юмрук в живота?
- Не вдигам юмрук, но държа ръката си стисната на юмрук в джоба. Помня този фестивал, заради който ме питате. Но това беше юмрук на радостта, така да се каже. Обикновено, не размахвам юмруци с насилие.
(Филмът „Паднали листа“ получи наградата на журито на кинофестивала в Кан през 2023 г. На снимките от церемонията по награждаването Алма Пьойсти е с високо вдигнат юмрук „на победата“ – бел. а.)
Юмрук на радостта е много приятно словосъчетание...
- Да, интересно словосъчетание, но мисля, че е по-добре от юмрук на насилие.
На Вас вдигали ли са Ви юмрук?
- Не.
Може ли да се каже, че животът в „Четирима непораснали възрастни“ е всекидневие“ във Финландия?
- Предполагам, че не. Въпреки че се оказа, че е по-разпространено, отколкото сме си мислели. Хората водят много различен и интересен живот при закрити врата и това, че не говорят за него открито, не значи, че той не съществува.
Имате ли такива близки приятели във Финландия?
- Да, оказа се, че има цяла една общност, която живее с полиаморни отношения, но предполагам, че хората изразяват това по различен начин (Полиамория е любовна връзка с повече от един човек, по едно и също време, със съгласието на всички участници във връзката – бел. а.). В различните култури имат различни думи за това. При някои това е, че си имаш любовница, при други се случва съвсем открито. Но хората не непременно открито говорят за това...
Струва ми се, че хората в днешно време поставят под въпрос традиционното семейство. Трябва ли цял живот да живееш с един човек или може да имаш много любови, или пък може да имаш повече от една любов едновременно. Струва ми се, това е либералният начин да се живее, да не се привързваме и да се вкостеняваме в това как винаги е било, а да изследваме какво е възможно и как би могло да бъде – да сме отворени към различни възможности.
Самотата болест ли е?
- Ако не е по собствена воля, може да бъде болест, особено по време на пандемията. Видяхме как много хора страдаха от самота и имаха нужда от подкрепа. Това ги доведе до психични заболявания... Така че – да, самотата може да бъде психично заболяване.
От друга страна, мисля, че всички ние имаме нужда от нашата самота. Някои може би повече от други. Но, да, ако въобще нямаш връзка с друг човек, това може да доведе до заболяване.
Как попаднахте във филм на режисьор от България („Добрият шофьор“) и изненадали ли Ви работата с него?
- Беше прекрасно, че получих покана да играя във филма на Томислав Христов. Първоначално, с мен се свързва продуцентът. Прати ми сценария и той много ми хареса. Невероятно е да се работи с Томислав, защото у него има една сила и почтеност към това, което прави. Той се отнася изключително сериозно към историите и към героите, което за мен е много ценно. Неговите филми са честни, изключително достоверни, тъй като той има опит в документалното кино и държи на истинността. „Добрият шофьор“ е за човек, който се бори в живота си, изпълнен с препятствия и тежки ситуации.
Беше удоволствие да снимам в тази лента и сега съм щастлива, че съм в България, защото всички сцени, в които участвам, бяха заснети във Финландия. Затова сега имам усещането, че съм, така да се каже, в другата половина от филма.
Наложи ли се да се потопите повече в българската народопсихология?
- Ние много говорихме с Томислав Христов и с Малин Кръстев за тази история, за това какви са тези герои. Също така, гледах един документален филм, на който, до голяма степен, се основава игралния филм и, лека-полека, мисля, че успях да навляза в това кои са тези хора и как са стигнали дотук...
В края на краищата, мисля, че хората се влюбват навсякъде по света и като че ли няма нещо неразбираемо в това защо двама човека се срещат и се влюбват, и докъде ги отвежда това. За мен историята не е неразбираема...
Любовта, със сигурност, обединява и е универсална като усещане навсякъде по света. Имах предвид, например, разни таксиджийски шмекерлъци...
- Мисля, че това също е универсално, въпреки че винаги има местни особености (Смее се – бел. а.)
Събирали ли сте се в продукция повече от един Пьойсти?
- В киното – не. Работила съм веднъж в театъра с баба ми, но тя не е Пьойсти. Тя се казваше Бригита Улфсон (1928-2017, актриса и театрален режисьор, призната за пионер на авангардния театър във Финландия – бел. а.)
(Замисля се – бел. а.) Всъщност, наистина, била съм в един и същи филм с брат ми, но нямахме много общи сцени (Братът на Алма Пьойсти се казва Оскар Пьойсти – бел. а). И това беше преди доста време, така че бях забравила (Става въпрос за Where once we walked, военна драма от 2011 г., режисьор е Питър Линдхолм – бел. а.). Беше игрален филм, по който впоследствие направиха и сериал. Мисля, че брат ми имаше и малка епизодична роля в „Туве“.
Има ли семейни традиции, с които се гордеете?
- Много се радвам, че когато с брат ми бяхме малки, родителите ни често ни четяха на глас. Това е нещо много хубаво, което се отрази на развитието ни по определен начин. Така че предполагам, че боевете със снежни топки и четенето на глас са семейни традиции, с които се гордея.
А продължавате ли традициите и днес?
